За втори път за 33 дни взривове подпалиха оръжейни складове на „ЕМКО“, но властта не допуска и версията за терористичен акт или диверсия, зад която да стои чужда държава. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев насочи отговорността към собствениците, като говори за „неглижиране“ на съхранението на бойни вещества и мерките за сигурност. Проблемът е, че обектът е имал физическа охрана, а от началото на годината е проверяван от МВР седем пъти – последно 20 дни преди взрива, без установени нарушения. Ако охраната е била неглижирана, какво са проверявали от МВР; ако не е – защо министърът обвинява компанията преди разследването.

От 2016 г. „ЕМКО“, собственост на Емилиян Гебрев, е в списъка на стратегическите обекти за националната сигурност. Физическата охрана в периметъра е задължение на компанията, но държавата отговаря за контрола, контраразузнавателната защита и предотвратяването на външни посегателства. Затова националната сигурност не може да се свежда до здравината на оградата и дисциплината на пазачите.

Според „ЕМКО“ всички подобни инциденти в оръжейната индустрия от 2011 г. досега са предизвикани от външни сили. Шестима руски граждани, издирвани за четири взрива в български оръжейни предприятия, включително склад на „ЕМКО“, са обвинени в тероризъм. През януари 2024 г. съдът е одобрил европейски заповеди за ареста им. Ако и сегашните взривове са умишлени, държавата е изправена пред възможни терористични актове, а не пред поредица от „инциденти“. Това изисква разследване на връзките между отделните взривове, общ модел на проникване и евентуална руска диверсионна дейност в Европа.

Европейските служби отдавна разследват атаки срещу инфраструктура и военни доставки. Според разследване в Германия експлозивът за неуспелия атентат срещу летище Лайпциг е бил пренесен през България и Сърбия, вероятно укрит в товарни автомобили. Германските служби са идентифицирали двама предполагаеми извършители – беларусин и руснак, като руснакът, отговарял за подготовката и логистиката, е свързан с военното разузнаване ГРУ. На 4 август дрон с около 1,8 кг „Семтекс“ е достигнал до украински транспортен самолет „Антонов“ на летището в Лайпциг. Зарядът не се е взривил само защото детонаторът се е откъснал. Самолетът е бил зареден с около 25 000 литра керосин и според германските разследващи експлозията е можела да разруши част от летището. Германия назова Русия и предприе ответни мерки. България проверява катинарите.

Собственикът на „ЕМКО“ Емилиян Гебрев твърди, че зад взривовете стоят преплетени българо-руски връзки и икономически интереси. По думите му изчезват документи, прокуратурата замазва всичко, а самата Германия е посочила, че взривът в дрона в Лайпциг е тръгнал от България. „Ние сме разграден двор“, казва той. Агенти на ГРУ се опитаха да го отровят през 2015 г.

След августовския взрив Окръжна прокуратура-Габрово продължава да събира доказателства за „всички версии“. Месец по-късно има нов взрив, а вместо отчет какво са свършили службите след първия, Демерджиев обеща нови проверки след втория. И отново насочи прожекторите към подценяване на мерките за охрана – „пенсионирани пазачи и някакъв тип камери“, макар МВР да е пълно с пенсионирани служители. При обоснована хипотеза за терористичен акт държавата трябва да задейства Националния план за противодействие на тероризма и да направи обща оценка на заплахата. Това означава координация между МВР, ДАНС, прокуратурата и военното разузнаване, засилена охрана на стратегическите обекти от военно-промишления комплекс и обмен на информация с партньорските служби.

Вместо това президентът – и кандидат за президент – Илияна Йотова се скри зад обтекаемото „обмисля“ дали да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Премиерът Радев предпочита да мълчи. Свикването на КСНС е необходимо, защото в него участват ръководителите на службите, правителството и лидерите на парламентарно представените партии. От службите трябва да се искат отговори: има ли координирана диверсионна дейност срещу оръжейния комплекс, кой я организира и как държавата ще защити предприятията. КСНС може да принуди институциите да излязат от удобното безличие на „външна намеса“ и да кажат каква точно заплаха разследват – ако изобщо разследват.

Показателно е и мълчанието на „Възраждане“. Партията не намери какво да каже нито след първия, нито след втория взрив. Очевидно националната сигурност е удобна тема, докато не се наложи да бъде произнесено името на Русия. Ако властта допусне, че става въпрос за руски саботаж, ще трябва да признае, че оръжейната индустрия може да е системно атакувана, а службите не са предотвратили поредния взрив. По-лесно е да се проверяват пазачите на складове.