На 4 август се навършват 35 години от смъртта на световноизвестния български диригент Емил Чакъров. Той умира в Париж през 1991 г., само на 43 години, само няколко месеца след последния си концерт, когато дирижира Националния оркестър на Франция. Роден е в Бургас през 1948 г. и още като дете започва да свири на цигулка, но бързо открива призванието си в дирижирането. На 15 години вече учи диригентско майсторство в София, а по-късно завършва консерваторията. Големият пробив идва през 1971 г., когато става най-младият лауреат на престижния конкурс „Херберт фон Караян“ в Берлин и работи като асистент на големия австрийски маестро. В периода 1974–1978 ръководи Пловдивската филхармония, а след това дирижира в редица водещи оперни театри и оркестри в Европа и САЩ. През 1979 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, а по-късно се изявява в Ковънт Гардън, Хюстън, Ница и Флоренция. Сътрудничи си с изтъкнати солисти като Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Пласидо Доминго и Гидон Кремер, а дългогодишна е връзката му с Ленинградската филхармония. През 1986 г. по негова идея е създаден Софийският фестивален оркестър, както и Новогодишният музикален фестивал в София. Сред най-ценните му постижения е записът на операта „Княз Игор“ от Бородин, който през 1989 г. получава „Grand Prix du Disque“. Днес неговото име носят концертната зала и летният фестивал в родния му Бургас. Чакъров остава в историята като творец с изключителна емоционалност и отдаденост, който е казал: „За мен никога не е имало друг стремеж, освен да бъда диригент.“