Емил Чакъров напуска този свят на 4 август 1991 г. в Париж, само на 43 години. Няколко месеца преди това, на 22 март, той дирижира последния си концерт с Националния оркестър на Франция. Роден в Бургас на 29 юни 1948 г., той започва с цигулка в детството си, но бързо открива истинското си призвание – дирижирането. Още на 15 години учи диригентско майсторство в София, а после завършва Българската държавна консерватория.

Пробивът идва през 1971 г., когато на 23 години става най-младият лауреат на престижния конкурс „Херберт фон Караян“ в Берлин. След това работи като асистент на великия австрийски диригент в оперни постановки в Берлин и Залцбург. В периода 1974–1978 ръководи Пловдивската филхармония, а после поема ангажименти със световни оркестри и опери. Дебютира в Метрополитън опера през 1979 г. с „Евгений Онегин“, дирижира в Ковънт Гардън, Хюстън, Ница, Флоренция и други музикални центрове.

Сред партньорите му са Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Геда и Гидон Кремер. Дългогодишно сътрудничество го свързва с Ленинградската филхармония, с която прави концерти и записи. През 1986 г. по негова идея е създаден Софийският фестивален оркестър, а също така поставя началото на Новогодишния музикален фестивал в София. Сред най-ценните му постижения е поредицата от записи на руски опери със Софийския фестивален оркестър, като записът на „Княз Игор“ от Бородин печели „Grand Prix du Disque“ през 1989 г.

Макар животът му да е кратък, Емил Чакъров оставя незаличима следа. Неговото име носят концертна зала и летен фестивал в родния му Бургас. Самият той казва, че никога не е имал друг стремеж освен да бъде диригент. Три десетилетия и половина по-късно записите му продължават да предават силата и отдадеността, с които е служил на музиката.