Ема Стоун е родена на 6 ноември 1988 г. в Скотсдейл, Аризона, с рождено име Емили Джийн Стоун. Още на 15 години тя убеждава родителите си да ѝ позволят да замине за Лос Анджелис, а днес, на 6 ноември 2026 г., навършва 38 години. Първите ѝ по-забележими роли в киното идват с комедията „Superbad“ през 2007 г., но истинският пробив е с „Лесно, А?“ три години по-късно, където играе ученичка, чиято репутация се променя след невинна лъжа.

Постепенно Стоун излиза от рамките на тийнейджърските комедии. Тя участва в „Невероятният Спайдър-мен“ и продължението му с Андрю Гарфилд, а след това в „Бърдмен“ на Алехандро Гонсалес Иняриту и в историческата драма „Фаворитката“. Най-големият ѝ успех до онзи момент идва с „Ла Ла Ленд“ на Деймиън Шазел. За ролята на Миа Долан – млада актриса, опитваща се да пробие в Холивуд – Стоун печели „Оскар“ за най-добра актриса през 2017 г. Партньорството ѝ с Райън Гослинг и музикалната история за мечти, любов и компромиси се превръщат в едно от най-разпознаваемите заглавия на десетилетието.

В „Клети създания“ актрисата поема далеч по-необичайна роля. Героинята ѝ Бела Бакстър е върната към живот от ексцентричен учен и преминава през ускорено, неподчинено на нормите съзряване. Изпълнението ѝ носи втори „Оскар“ за главна женска роля през 2024 г. Филмът поставя началото и на едно от най-важните професионални партньорства в кариерата ѝ – с режисьора Йоргос Лантимос. Той я режисира още във „Фаворитката“, „Kinds of Kindness“ и „Бугония“. Последният е черна комедия за изпълнителна директорка, отвлечена от двама мъже, убедени, че тя е извънземна. По време на представянето на филма във Венеция Стоун заявява: „Да, заявявам го: вярвам в извънземни“.

Зад публичния образ стои и личното отношение на актрисата към името ѝ. През 2024 г. тя споделя, че предпочита колегите и близките ѝ да я наричат Емили – името, с което е израснала, докато „Ема“ остава името, познато на публиката от киното. Кариерата ѝ вече обхваща комедии, мюзикъл, супергеройски филми, исторически драми и експериментално кино. На 38 години Стоун продължава да избира роли, които я отдалечават от сигурната формула, а най-новото ѝ сътрудничество с Лантимос отново я поставя в история, в която реалността изглежда по-странна от измислицата.