Елинор Рузвелт умира на 7 ноември 1962 г. в Ню Йорк на 78-годишна възраст. Днес се навършват 64 години от смъртта ѝ, но наследството ѝ остава живо – не само като спомен за съпругата на Франклин Делано Рузвелт, а като дело на политик и общественик с глобално значение.

Родена на 11 октомври 1884 г. в Ню Йорк като Анна Елинор Рузвелт, тя израства в заможно семейство и рано губи родителите си. През 1905 г. се омъжва за далечния си братовчед Франклин Делано Рузвелт. Когато той става президент през 1933 г., тя става първа дама, но отказва да се ограничи до традиционната роля на домакиня и организатор на приеми.

Първа дама извън Белия дом

Елинор Рузвелт пътува из Съединените щати, посещава болници, училища, работнически квартали и държавни програми, а след това докладва на президента какво е видяла. Тя защитава правата на жените, афроамериканците, бедните и работниците. Провежда пресконференции само за жени журналисти и така отваря повече възможности за жените в редакциите.

През 1935 г. започва да пише колоната „Моят ден“, в която коментира социални и политически въпроси и разказва за срещите си с хората. Текстовете ѝ се превръщат в един от най-преките канали между Белия дом и американската публика. През 1939 г. тя напуска „Дъщери на американската революция“, след като организацията отказва да допусне чернокожата оперна певица Мариан Андерсън до концертната зала „Конститюшън хол“. По-късно Андерсън пее пред десетки хиляди души на стъпалата на мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.

От Белия дом до ООН

След смъртта на Франклин Рузвелт през 1945 г. президентът Хари Труман назначава Елинор за делегат на Съединените щати в ООН. Там тя председателства Комисията по правата на човека и комитета, който изработва проекта на Всеобщата декларация за правата на човека. Документът е приет от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Рузвелт го нарича възможна „международна Магна харта за всички хора по света“. Нейната роля включва не само редактиране на текста, но и трудни преговори между държави с различни политически системи и разбирания за правата и свободите.

Една от най-цитираните ѝ мисли свързва човешките права с „малките места, близо до дома“. В същата реч тя подчертава, че ако правата нямат значение там, те няма да имат значение никъде. Отбелязва се, че широко разпространеният пълен вариант на цитата не е открит в оригиналния текст на речта, макар части от него да са предадени в публикации.

През 1961 г. президентът Джон Кенеди я назначава за председател на президентската Комисия за статута на жените. Елинор Рузвелт умира година по-късно и е погребана до съпруга си в семейното имение в Хайд парк. Наследството ѝ остава свързано с проста, но политически радикална идея: достойнството не е привилегия, дадена от властта, а право на всеки човек.