Цените на електроенергията в България отново са изключително високи. Средната борсова цена е около 236 евро/MWh, а в пиковите часове надхвърля 340 евро/MWh. Това се случва въпреки близо 6 GW слънчеви мощности и още толкова батерии. Причината не е само българска, а регионална, и една от основните причини е сушата.

Дунав при Оряхово е достигнал рекордно ниско ниво – минус 133 см. Румънската АЕЦ „Черна вода“ все още не работи. В целия Дунавски басейн има около 30 GW водноелектрически мощности, а още близо 11 GW ядрени и топлоелектрически мощности зависят пряко от дунавските води за охлаждане. Общо около 40 GW електропроизводствени мощности са в различна степен зависими от хидрологичните условия. Това не означава, че всички са ограничени – част работят с намалено производство, но точният размер на загубената мощност засега не може да бъде надеждно определен.

В България повече от половината от обичайното производство на АЕЦ „Козлодуй“ в момента липсва. Шести блок е спрян за планов ремонт, а пети работи с ограничения, свързани с ниското ниво на Дунав. Слънчевото производство също намалява със скъсяването на дните. Но тук се стига до сериозен стратегически пропуск: България, както и редица други страни в региона, години наред са задържали развитието на вятърната енергия. А вятърът обикновено е по-силен през студените месеци, когато слънцето произвежда по-малко. Именно това го прави важен за балансирана и по-евтина електроенергийна система.

Допълнителен натиск идва от високите цени на природния газ, свързани с кризата около Ормузкия проток. Газовите централи често определят пределната борсова цена на електроенергията. Затова поскъпването на газа се пренася върху целия регионален пазар, независимо какъв дял от електроенергията се произвежда от газ.

Въглеродните квоти имат много по-ограничено влияние върху сегашния ценови скок, отколкото се внушава. Премахването им няма да върне водата в Дунав, няма да пусне спрелите реактори, няма да увеличи вятъра и няма да понижи международната цена на газа. Но ще отнеме парите за компенсация на централи и потребители. Освен това, колкото по-високи са пазарните цени на електроенергията, толкова по-изгодно става за въглищните централи да работят, дори когато плащат за емисиите си.

България не страда от прекалено много възобновяема енергия. Страда от недостатъчно разнообразна, гъвкава и устойчива енергийна система. Батериите вече помагат изключително много, но не могат да произведат липсващата енергия. Нужни са повече вятър, по-добро управление на водите, по-силни регионални връзки и системна подготовка за климатичните рискове. Сушата не е само воден и земеделски проблем. Тя се превръща в сериозен енергиен и икономически риск за цяла Югоизточна Европа.