Глобалните температури все още не са достигнали своя пик и се очаква да се повишат още към края на годината заради климатичния феномен „Ел Ниньо“. Той вече е напълно установен в Тихия океан, а пиковете на глобалните температури обикновено настъпват след достигането на максималната му сила, което става между ноември и януари.

Настоящите горещи вълни в Западна Европа са предимно резултат от дългосрочното глобално затопляне, причинено от емисиите на парникови газове, в съчетание с устойчива тенденция на редуване на системи с високо и ниско атмосферно налягане в Северното полукълбо.

През юли екстремни горещини засегнаха Западна Европа, Северна Америка и Централна Азия. През август тези региони, както и части от Източна Азия, продължиха да отчитат необичайно високи температури. Западна Европа преживя най-топлите месеци юни и юли, откакто има измервания. Регионът в момента е обхванат от четвъртата си гореща вълна за това лято, като температурите надхвърлят 35-36 градуса по Целзий във Франция, Швейцария и Великобритания.

Жегата е съпътствана от продължителен недостиг на валежи, който допринася за рекордно ниските нива на водите в големи европейски реки като Сена, Рейн и Дунав. В някои части на Европа дефицитът на валежи е значителен и се е натрупвал в продължение на месеци. Една лятна буря няма да бъде достатъчна, за да възстанови нивата на реките и влажността на почвата. По оценки на Унгария, Сърбия и други страни по Адриатическото крайбрежие ще са необходими между 250 и 350 милиметра допълнителни валежи, за да бъде компенсиран натрупаният дефицит.

Междувременно други части на света са изправени пред противоположния проблем. Силни мусонни валежи засягат Югоизточна Азия и Индийския субконтинент, като тази седмица съществува риск от наводнения в региона.