На 28 септември 1987 г. шест жени – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова – излизат от домовете си с детски колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Недоволството им е насочено срещу близо десетилетното обгазяване на Русе от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеску. Днес нито една от тези майки не продължава в голямата политика и не се изкушава от властта, но с позицията си те превръщат въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната комунистическа власт.

На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. От румънския град Гюргево отново пълзи облак със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, а някои свалят връзките и ги използват като противогази. Никой не смее да отмени церемонията. Това е капката, която прелива чашата на търпението, и русенските майки замислят организиран мирен протест, за да не могат повече властите да си затварят очите пред проблема.

Построеният преди няколко години завод за хлор в Гюргево работи 10-12 пъти над капацитета си и предизвиква силна концентрация на отровния газ във въздуха. Жителите на Русе са подложени на постоянни газови атаки, болестите на дихателната система нарастват драстично, а много хора са принудени да се изселят в други градове, за да запазят здравето си.

Първият граждански протест в края на социализма се провежда именно в Русе през ноември 1987 г. като манифестации срещу обгазяването и в защита на естественото човешко право на здравословна жизнена среда. Няколко месеца след това е създадена първата и най-голяма неформална организация в България – Общественият комитет за екологична защита на Русе. Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след почти нелегална прожекция на документалния филм Дишай с режисьор Юрий Жиров, 400 души учредяват този комитет – първата сериозна формация, протестирала срещу комунистическия режим у нас.

Общественият комитет за екологична защита на Русе се превръща в първата бяла лястовица след десетилетия тоталитарно управление. Появата му е знак за края на една епоха и началото на нов период в историята на страната. Следващата година става рождена за още няколко дисидентски организации – Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и Гражданска инициатива на Любомир Собаджиев. След 45 години тоталитаризъм идва времето на демократични промени и преход към демокрация и пазарна икономика.