Нов курс в писмеността

Вечерта на 9 август 1928 г. в Истанбул Мустафа Кемал Ататюрк показва публично с тебешир новите букви, с които Турция ще пише. Малко по-късно промяната става закон: на 1 ноември Великото народно събрание приема Закон №1353 за приемането и прилагането на турските букви. Така османската турска писменост на арабска основа е заменена с азбука на латинска основа.

Съвременната турска азбука има 29 букви. Към латинските знаци са добавени Ç, Ğ, I, İ, Ö, Ş и Ü, за да отразяват особеностите на турското произношение. Буквите Q, W и X не са включени. Макар историческият момент често да се свързва лично с Ататюрк, формалното решение е на парламента; президентът е политическият двигател на реформата и я представя пред гражданите. В изказване в Истанбул той казва: „Нашият хармоничен и богат език ще се изрази чрез новите турски букви.“

Бърз преход

Промяната не остава само в закона. От 1 декември 1928 г. вестниците, списанията, публичните надписи, табелите и другите печатни материали трябва да използват новите букви. От 1 януари 1929 г. изискването обхваща и книгите. За част от официалните и частните документи е оставен по-дълъг срок, който приключва през юни 1930 г. Ататюрк обикаля страната с преносима дъска и лично показва как се изписват буквите. Уроци се провеждат в училища, по площади и на обществени места, за да влезе реформата бързо не само в администрацията, но и в ежедневието.

Скъсване с османското минало

Османската азбука използва арабски букви, но не е напълно приспособена към звуковата система на турския език. Османският писмен език съдържа и много арабски и персийски думи и изрази, което прави четенето и писането трудни за голяма част от населението. Новата система цели по-ясна връзка между звук и буква. Реформата е част от по-широката програма на Ататюрк за модерна турска държава след основаването на републиката през 1923 г. Тя включва промени в образованието, правото, календара, облеклото и държавните институции. Смяната на писмеността е един от най-видимите знаци за скъсване с османския период.

Последиците са двойни. Новите поколения започват да четат и пишат с азбука, която се използва в Турция и днес, но достъпът до огромния корпус от османски книги, вестници и документи вече изисква специално обучение или транслитерация. Така реформата от 1928 г. променя не само буквите, а и отношението на турското общество към собственото му минало.