Руската Централна избирателна комисия публикува окончателните резултати от парламентарните избори за Държавна дума, след като обявяването на данните беше забавено в 21 руски субекта и в четири окупирани украински региона. Вотът се състоя от 18 до 20 септември, а крайното разпределение потвърди 349 мандата за управляващата „Единна Русия“ в 450-местната долна камара.

Съмнения около забавянето

Задържането на резултатите предизвика въпроси от изборни анализатори. Иван Шукшин отбелязва, че дълго време не са публикувани данни от Ленинградска и Курска област, Якутия, Забайкалието, Карачаево-Черкесия и Чечения, както и от други региони, като по думите му липсващите протоколи са между 2 и 10 процента. Според него мащабът на закъснението е безпрецедентен.

Анализаторът на изборни данни Роман Удот свързва закъснението с неотстраними математически противоречия при отчитането на избирателната активност и резултатите на „Единна Русия“ и „Справедлива Русия“. По негова оценка в протоколите, публикувани до вечерта на 27 септември, са липсвали данни за гласовете на близо 6 милиона избиратели.

Тези твърдения са оценки на анализатори и не са равнозначни на съдебно установена фалшификация. Централната избирателна комисия не е обявила анулиране на резултатите заради посочените несъответствия.

Разпределение на мандатите

Според окончателните данни „Единна Русия“ получава 349 места. Комунистическата партия на Руската федерация е втора с 37 мандата, следвана от Либерално-демократическата партия на Русия с 23 и „Нови хора“ с 19 места. „Справедлива Русия“ получава 17 места, „Родина“ – едно, а независими кандидати заемат четири мандата. Резултатът осигурява на управляващата партия повече от три четвърти от местата в долната камара на руския парламент.

Руските власти отчитат избирателна активност от 59,8 процента. Това беше първият парламентарен вот в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, в който властите включиха и четири окупирани украински региона. Провеждането на гласуване там е обявено за незаконно от Украйна и не е признато от международната общност.

Така първоначално съобщеното забавяне не попречи на окончателното оформяне на състава на Държавната дума, но спорът около протоколите остава свързан с въпросите за реалната избирателна активност и достоверността на отчетените резултати.