На 6 октомври, но в три различни години, си отиват трима музиканти, които оставят трайна следа в различни музикални светове: китаристът Еди Ван Хален, барабанистът Джинджър Бейкър и оперната певица Монсерат Кабайе. Между тях няма обща сцена или стил, но всеки създава звук, който трудно се бърка с друг.

Еди Ван Хален и новият език на електрическата китара

Едуард Лодевик ван Хален е роден в Амстердам през 1955 г., а през 1962 г. семейството му се мести в Съединените щати. През 1972 г. той и брат му Алекс основават Van Halen, превърнала се в една от най-разпознаваемите американски рок групи.

Дебютният едноименен албум от 1978 г. веднага показва какво отличава китариста. В инструменталната пиеса „Eruption“ Ван Хален използва двуръчно потупване по грифа – техника, при която и двете ръце участват в изсвирването на нотите. Той не е първият, който експериментира с този подход, но го превръща в част от езика на хардрока и вдъхновява цяло поколение музиканти. Залата на славата на рокендрола описва приноса му като промяна в „речника“ на електрическата китара.

Еди Ван Хален умира на 65 години през 2020 г. след продължително боледуване. Van Halen е приета в Залата на славата на рокендрола през 2007 г.

Джинджър Бейкър и барабаните като водещ глас

Питър Едуард „Джинджър“ Бейкър набира известност в британската блус сцена, преди през 1966 г. да създаде Cream с китариста Ерик Клептън и басиста Джак Брус. Групата съществува само две години, но издава четири албума, в които блусът, психеделичният рок и хардрокът се срещат в необичайно тежка и свободна форма.

Бейкър се отличава с мощна техника, дълги импровизации и интерес към джаза и африканските ритми. След Cream работи с нигерийския пионер на афробийта Фела Кути, а през 80-те години за период се присъединява към Hawkwind. Семейството му съобщава, че барабанистът е починал спокойно в болница през 2019 г. на 80 години.

Монсерат Кабайе и мостът между операта и поп музиката

Монсерат Кабайе изгражда международна кариера, продължила близо шест десетилетия. Испанската сопрано започва професионалния си път през 1956 г. като Мими в „Бохеми“ в Базел, а по-късно пее на най-големите оперни сцени. В родната ѝ Барселона има повече от 200 участия в операта „Лисеу“.

Нова публика я открива през 1987 г., когато записва „Барселона“ с Фреди Меркюри. Песента е използвана отново по време на олимпийските игри в града през 1992 г., вече след смъртта на вокалиста на Queen. Така Кабайе остава едновременно символ на голямата опера и на една от най-неочакваните музикални срещи на XX век.

Кабайе умира в болница „Сант Пау“ в Барселона през 2018 г. на 85 години. На поклонението ѝ тенорът Хосе Карерас казва: „Тя беше незаменима артистка, сопраното на XX век заедно с Мария Калас.“

Тримата музиканти нямат обща сцена, но годишнините от смъртта им на 6 октомври напомнят, че музиката се променя чрез отделни гласове и инструменти, които оставят трайна следа.