Сънищата за закупуване на нов, непретенциозен и достъпен автомобил в Европа официално приключиха. Докато преди години суми от порядъка на 12 000-15 000 евро осигуряваха прилична градска кола, днес средната цена на сделката на Стария континент расте неудържимо. Анализаторите често посочват инфлацията, скъпите наеми, застраховки и високите лихви по лизингите, но истината е по-дълбока – тя се крие в сложна игра на самата автомобилна индустрия, подпомогната от регулаторния натиск на Брюксел.

От една страна, защитниците на индустрията подчертават, че днешните базови автомобили са оборудвани с технологии, които преди десетилетие бяха запазени за луксозните модели. Дори най-евтиният автомобил разполага с автоматично спиране, радари, асистенти и големи тъчскрийн екрани. Примерът с Volkswagen Polo показва рязко покачване на цената, но и значително подобрение на сигурността и функционалността. С две думи – плащаме повече, но получаваме повече технология.

Обратната страна обаче е мрачна: умишленото унищожаване на ултрабюджетния А-сегмент. Модели като Ford Fiesta, Skoda Citigo и френските "мъничета" изчезнаха от пазара. Причината – строгите екологични стандарти Euro 6e и Euro 7, комбинирани с новите задължителни системи за безопасност на ЕС, правят производството на малки коли икономически неизгодно. Разходите за оборудване скачат, което вдига цената до нелепи нива.

В резултат, концерните се насочват към по-големи и скъпи кросоувъри (SUV), където маржовете на печалба са значително по-високи. Дилърите предпочитат да държат на склад високо оборудвани модели, вместо базови конфигурации. Европейският купувач е изправен пред изкуствен дефицит – той не избира SUV от любов, а защото индустрията му отнема възможността за евтин избор. Инфлацията безспорно влияе, но европейският автопром целенасочено затваря вратата за по-бедните потребители, превръщайки новата кола в лукс.

На този фон китайските алтернативи се опитват да запълнят празнината с по-ниски цени, но базовото им оборудване също е богато, а митата и логистиката вдигат крайната цена далеч от понятието "народен автомобил".

Единствената светлина в тунела остава Dacia и отчасти Citroen. Тези две марки са последните мохикани, предлагащи достъпна мобилност без излишна помпозност. Благодарение на стратегията да използват вече изпитани технологии от по-големия френски брат, Dacia успява да балансира между изискванията на Брюксел и разумните цени. Модели като Sandero, Duster и C3 продължават да доказват, че новата кола не трябва задължително да води до доживотен дълг.