Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. Първото му стихотворение излиза през 1951 г. във вестник „Пиринско дело“. Година по-късно завършва Института за начални учители в родния си град и около десетилетие работи като учител. След това ръководи местния радиовъзел и е секретар на читалище „Братя Миладинови“.

През 1966 г. се премества в София и започва работа в издателство „Народна младеж“. В следващите години заема редакторски длъжности в списание „Пламък“, вестник „Литературен фронт“ и списание „Родолюбие“. Пише поезия и проза, а творчеството му обхваща повече от 40 книги. Сред известните му заглавия са „Пирински балади“, „Обич за обич“, „Горчиво вино“, „Причастие“ и „Вино и любов“.

Любовта е в центъра на лириката му, но в стиховете му присъстват още родният край, паметта, самотата, виното и човешката вина. „Любовният огън се поддържа с любов“, казва поетът. Широка известност му носят и текстовете за песни – сред тях са „Високо“, „Ако ти си отидеш за миг“, „Горчиво вино“, „Грешница на любовта“ и „Обич за обич“. Изпълняват ги Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, дует „Ритон“ и Георги Христов. Така стиховете му достигат и до публика, която може никога да не е отваряла стихосбирка.

През 1983 г. Евтим Евтимов получава наградата „Иван Вазов“, а през 2006 г. – орден „Стара планина“. Умира на 8 юни 2016 г. на 82 години. В Петрич паметта за него има конкретен адрес – площад и паметник, на който поетът е изобразен седнал с книга в ръка. Девизът му „Обич за обич“ остава най-точното обобщение на творчеството му: стихове, в които любовта е тема, изпитание и начин да бъде разпознат животът.