Лидерите на Европейския съюз се подготвят да поискат ново затягане на санкциите срещу Русия на предстоящото заседание на Европейския съвет. Те настояват за мерки, които да ограничат приходите на Москва от петрол, което противоречи на курса на американския президент Доналд Тръмп.

Разминаването идва след обявената от Тръмп договорка с руския президент Владимир Путин за облекчаване на ограниченията върху износа на руски дизел. Според Тръмп Русия трябва да достави до 4,8 милиона тона дизелово гориво за американския и световния пазар, което би трябвало да намали натиска върху доставките и цените. Европейските и украинските представители обаче се съмняват, че това количество ще има съществен ефект – по оценки то се равнява на около 10 дни потребление в САЩ. Те предупреждават, че сделката може да отслаби усилията за ограничаване на приходите, с които Русия финансира войната.

Полският премиер Доналд Туск заяви на конференция по сигурността във Варшава, че Русия не проявява интерес към деескалация, прекратяване на огъня или мир. „Именно затова ще отида в Брюксел, за да поискам от партньорите си сериозно да разгледат въпроса за значително засилване на санкциите срещу Русия“, каза Туск. Германският канцлер Фридрих Мерц също призова за допълнителни ограничения, като посочи продължаващите руски атаки срещу гражданската енергийна инфраструктура на Украйна. „Русия ще преговаря добросъвестно само под натиск. След безразсъдните атаки на Москва срещу гражданската енергийна инфраструктура на Украйна трябва дори да затегнем санкциите“, заяви Мерц.

Призивите идват след решението на външните министри на ЕС да одобрят най-голямото досега разширяване на санкционния списък срещу Русия, в който са включени над 1600 физически и юридически лица. Европейската комисия подготвя и 23-и пакет от секторни санкции. Украйна очаква той да бъде представен на правителствата на страните от ЕС до края на годината. Великобритания и Норвегия също заявиха готовност да засилят натиска върху Москва. Норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик призова за затваряне на съществуващите пропуски в ограниченията, като подчерта, че е важно да не се финансира войната.

Според европейски дипломати внезапното смекчаване на американската позиция към руските енергоносители може да е свързано и с вътрешнополитически мотиви – високите цени на горивата и предстоящите междинни избори в САЩ. Председателят на външнополитическата служба на ЕС Кая Калас призова Вашингтон да съгласува подхода си с Брюксел. Тя посочи американския законопроект за санкции срещу Русия, прокаран от покойния сенатор републиканец Линдзи Греъм и подписан от Тръмп, но все още неприлаган в пълния му обем. Конгресменът републиканец Дан Креншоу също настоя законопроектът да влезе в действие. Междувременно еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че Европа трябва спешно да поеме „основната отговорност“ за собствената си отбрана на фона на намаляващото американско военно присъствие на континента.

Предстоящото заседание на Европейския съвет ще покаже дали ЕС ще успее да запази общия натиск върху Москва, докато Вашингтон предприема стъпки в обратната посока.