Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз. Това е безпрецедентна идея, тъй като в момента договорите на ЕС не предвиждат такъв статут. Канадският премиер Марк Карни, който присъства на годишната реч за състоянието на съюза в Страсбург, заяви, че Канада търси „уникален съюз“ с ЕС, но не и пълноправно членство.

Какво би включвало партньорството

Фон дер Лайен говори за „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“. То ще обхваща производство, технологии, отбрана, интегриране на отбранителни промишлени бази, както и сътрудничество в Арктика, изкуствения интелект, енергетиката и критичните минерали. Канада и ЕС искат да задълбочат връзките си, за да противостоят на икономическото господство на САЩ и Китай и да защитят демокрацията и основан на правила международен ред.

Защо идеята е сложна

Прилагането на статут „асоцииран член“ би било юридически сложно. Фон дер Лайен говори като председател на Европейската комисия, но решението зависи от държавите членки. Не е ясно дали статутът ще бъде записан в договорите на ЕС, което изисква единодушно съгласие на всички 27 държави и национална ратификация. Канада и ЕС вече имат Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (СЕТА), но то все още не е ратифицирано от няколко държави членки. Ако Канада иска достъп до единния пазар без пълноправно членство, тя ще трябва да прилага правилата на ЕС, без да участва във вземането на решения, подобно на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

Последици за държавите кандидатки

Стремежът към по-тясно партньорство с Канада няма пряко да се отрази на процеса по присъединяване на европейските кандидатки, но може да предизвика недоволство, ако се възприеме като специални условия. Пълноправното членство е запазено за европейски държави и дава достъп до единния пазар на ЕС на стойност 18 трилиона евро, участие във вземането на решения, представителство в институциите, европейско финансиране и правна защита пред Съда на ЕС. Украйна определи подобно предложение за „асоциирано членство“ като „несправедливо“, тъй като Киев би участвал в процеса, но без право на глас. Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са най-напредналите кандидатки, а ЕС заявява, че може да приеме нови членове още през 2030 г.