Глобалната архитектура за сигурност преминава през сериозни трусове, породени от стремежа на Европа към стратегическа автономия, непредвидимата дипломация на САЩ и твърдата ядрена позиция на Северна Корея.

Предложенията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за засилване на ролята на ЕС в отбраната разпалиха стара институционална война с НАТО. Инициативите за създаване на „Европейски съвет за сигурност“ и извънреден протокол, подобен на член 4 от договора на Алианса, се разглеждат от висши дипломати като рисковано дублиране на функции. Критиците предупреждават, че подобни стъпки изпращат сигнал за нерелевантност на НАТО, без реално да увеличават отбранителните способности на континента срещу хибридните заплахи от Русия.

В същото време вниманието на международната общност е насочено към Азия, където се очаква ключова среща на върха. Сред регионалните съюзници на Вашингтон цари засилено напрежение заради очакваните разговори между американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин. Основните опасения в Токио и Тайпе са свързани с възможното смекчаване на твърдата позиция на САЩ по отношение на Тайван в замяна на мащабни икономически отстъпки и търговски сделки с Пекин. Подобен ход би променил драстично баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион.

На този фон Пхенян категорично затвори вратата за всякакви преговори за оръжейния си арсенал. Ким Йо-чен, сестра на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, направи остро изявление. Тя нарече „жалка мечта“ всяко очакване или международен натиск за промяна на ядрения статут на КНДР. По думите ѝ ядреният статут на страната е „абсолютен и необратим“, като е трайно фиксиран както физически, така и юридически.