Германският министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе остро критикува обхвата на инициативата „Произведено в Европа“, подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон. Това става въпреки принципното споразумение между канцлера Фридрих Мерц и Париж и разкрива продължаващи противоречия в германското правителство за защитата на европейската промишленост.

В центъра на спора е предложеният от Европейската комисия Закон за ускоряване на индустриалното развитие. Той предвижда изисквания за европейски произход на определени продукти при обществени поръчки и държавна подкрепа. Франция иска тези правила да защитават европейските производители от конкуренцията на Китай и други държави извън ЕС, а публичните средства да подпомагат приоритетно производството в съюза. Германия настоява за по-отворен подход, защото прекалено строгите ограничения могат да нарушат международните вериги за доставки, да повишат разходите и да навредят на конкурентоспособността.

На 16 октомври Франция и Германия постигат политическо споразумение, което обвързва бъдещите правила за европейско производство с промени в екологичните изисквания към автомобилната индустрия. Автомобилните производители трябва да намалят средните емисии на въглероден диоксид от новите автомобили с 90% до 2035 г., вместо да постигат пълно премахване на емисиите. В замяна Франция получава подкрепа за по-строги изисквания за европейския произход на автомобилните компоненти. Предложението предвижда 70% от компонентите без батериите да са произведени в Европа и поне 10% от съдържанието на батериите да е с европейски произход. Допуска се определени държави извън ЕС — Великобритания, Норвегия, Исландия и Швейцария — да получат достъп до преференциалния режим при конкретни условия. Това е обща позиция на Париж и Берлин, но още не е окончателно европейско законодателство.

Берлин настоява за концепцията „Произведено с Европа“, която да обхване и надеждни търговски партньори извън ЕС. Държави със споразумения за свободна търговия или митнически съюз с ЕС също биха могли да участват в определени европейски програми за обществени поръчки и субсидии, ако предоставят реципрочен достъп на европейските компании до своите пазари. Германия предупреждава, че прекомерният протекционизъм може да повиши цените, да намали конкуренцията и да затрудни достъпа до важни суровини и компоненти. Франция разглежда европейските преференции като инструмент за ограничаване на зависимостта от китайското производство и за запазване на работните места.

Предложените правила будят безпокойство и сред производители извън ЕС, чиито предприятия са тясно интегрирани с европейската автомобилна индустрия. Сред потенциално засегнатите държави са Турция, Мароко, Япония и Южна Корея. Ограниченията могат да засегнат производители на автомобилни компоненти, които от години снабдяват европейските заводи, и да създадат допълнителни разходи, ако концерните трябва да заменят доставчици. За Германия въпросът е особено чувствителен, тъй като автомобилната промишленост е сред основните двигатели на икономиката, а веригите на Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz обхващат много държави извън ЕС.

Разногласията между Париж и Берлин показват колко трудно е постигането на единна европейска индустриална политика. Франция настоява за по-силна защита на вътрешния пазар, а Германия се опасява, че ограниченията върху международната търговия могат да отслабят конкурентоспособността на европейските компании. Предстоящите преговори между държавите членки и Европейския парламент ще определят доколко новите правила ще са насочени към производство единствено в ЕС и доколко ще позволяват участие на външни търговски партньори.