Септември приключи, а с него и лятото, което за европейската енергетика се оказа тежко изпитание. Жеги, суши, пресъхнали реки и спрени ядрени мощности оставиха трайни последици. Въпреки че септември традиционно е месец с по-ниско потребление и по-ниски цени, резултатите са крайно неприятни.

Нефтопродуктите са с най-голям дял в крайното енергийно потребление в ЕС – 37,4% за 2024 г. Дизелът е ключово гориво за икономиката и основен двигател на инфлацията. Средната му крайна цена в ЕС е нараснала с 43% спрямо септември 2025 г., като дори намаленията на данъци и акцизи в редица държави, включително Германия, не успяват да овладеят скока.

Електроенергията остава втора по значение. Времето през септември беше относително нормално, така че общото производство и потребление не се различават съществено от 2025 г. Въпреки значителните инвестиции във ВЕИ и батерии, производството на възобновяема енергия нараства само с 3,1% на годишна база. Слънчевата енергия расте, но спадовете при ВЕЦ и вятъра неутрализират голяма част от този ръст. Производството на АЕЦ намалява с 13%. В същото време ТЕЦ на фосилни горива отчитат сериозни увеличения: газовите – с 17,3%, черните въглища – с 39,7%, лигнитните – с 22,2%. Германия има основна роля за това, тъй като при затишие на вятъра лигнитните централи работят на максимален капацитет.

Търговията с електроенергия не показва съществени промени спрямо 2025 г. Основните износители остават ядрените държави Франция и Швеция. Чехия и Нидерландия изместват Норвегия от третата позиция. Великобритания, Италия и Белгия продължават да са големи нетни вносители, а Германия все пак достига нетен износ. Иберийският полуостров остава нетен вносител. На Балканите България и Гърция отново доминират в износа.

Средните цени на пазара „Ден напред“ скачат с около 78% спрямо миналата година, като има голям ръст дори спрямо горещия август. По-високи цени са отчетени само през септември 2022 г. Най-скъп е токът в зависимите от газ Италия и Ирландия, както и в Унгария и Румъния, засегнати от пресъхналия Дунав. Като цяло цените на едро в ЕС са около 4-5 пъти по-високи от тези в САЩ и несравними с Китай.

Основната причина за високите цени на тока е природният газ, който поскъпва с около 150% за година. Макар да осигурява само 15,5% от производството, газът е решаващ за пазара на електроенергия. Добавяме и ръст от около 10% при въглеродните квоти, които оскъпяват както газовите, така и въглищните централи. Газът се използва пряко и в индустрията, отоплението, охлаждането, транспорта, както и като суровина за химическата и торовата промишленост. Средните цени за септември показват, че потребителите в ЕС плащат около 9-10 пъти повече за газ от средния потребител в САЩ, а в Канада и Западен Тексас – около 15-20 пъти по-малко.

Всичко това се случва в месец с относително ниско енергийно потребление. Предстоят по-студени месеци, по-кратък слънчев ден, маловодие в реките, непредвидим вятър и масови планови ремонти и зареждания на АЕЦ. Европейските газохранилища са рекордно празни – едва на 71,5% към момента. В публичните обяснения често се сочат външни фактори, но данните показват, че натискът върху европейската енергетика има и дълбоки структурни причини.