Европа между гнева и стратегията: как да си върне контрола и доверието
Адвокат Цветелина Ватовска представя Европа като континент, изправен пред нарастващо социално напрежение, икономически натиск и сериозни въпроси за сигурността. Според нея хората излизат по улиците, защото усещат, че губят контрол над живота си: високи цени, непосилни наеми, влошени обществени услуги и доходи, които изостават от разходите. Младите трудно си позволяват жилище, семействата се задъхват, а перспективата за по-добро бъдеще става несигурна. Тя не оправдава палежи, погроми и вандализъм, но подчертава, че управляващите не бива да остават глухи за причините за гнева. Когато политиката се откъсне от ежедневието на гражданите, доверието в институциите се разпада.
По темата за Русия и санкциите Ватовска посочва, че част от цената се понасят от европейския бизнес и обикновените европейци чрез енергийните разходи, натиска върху производството и поскъпването на живота. Санкциите имат различни ефекти и Русия също търпи загуби, но въпросът е дали Европа е ограничила собствените си уязвимости и е планирала ясни цели и защитни механизми. Според нея Путин играе шах, а Европа не може да мисли само ход за ход без дългосрочна стратегия. Възможно е отслабена и разединена Европа да е в интерес на външни играчи, но намеренията трябва да се оценяват по действия и доказателства. Трансатлантическото партньорство е важно, но националните интереси на съюзниците невинаги съвпадат, затова Европа трябва да има собствен план и да поема по-голяма отговорност за сигурността си.
В енергийната политика Ватовска настоява за цялостна и прагматична стратегия вместо решения на парче. Не бива да се затварят работещи мощности, включително атомни централи, където това е безопасно и икономически целесъобразно, без ясна представа с какво ще бъдат заменени и колко ще струва. Токът не се произвежда с лозунги, индустрията не работи с пожелания, а хората не плащат сметките си със зелени обещания. Нужен е разумен енергиен микс, сигурни доставки и конкурентни цени. Зелената трансформация трябва да върви заедно с индустриалната конкурентоспособност, енергийната сигурност и социалната поносимост, за да не се изтласка производството извън Европа.
Освен енергетиката Европа трябва да инвестира целенасочено в информационни технологии, изкуствен интелект, киберсигурност и високотехнологични производства, да намали ненужната бюрокрация и да създаде условия за иновации и добре платени работни места. Миграцията изисква ясни правила, ефективен контрол на външните граници и работеща система за разграничаване между хората с право на международна закрила и тези без право да останат. Според Ватовска Европа днес прилича на брюкселска дантела, проядена от нафталин – красива на думи, но заседнала в миналото, докато светът се променя бързо.
За България Ватовска подчертава, че Черно море не е далечен проблем, а пряк съсед. НАТО е ключова гаранция за националната сигурност, но членството не означава, че страната може да чака друг да свърши нейната работа. Държава може да бъде парализирана и без чужд войник да премине границата – чрез дронове, кибератаки и саботажи срещу енергетиката, комуникациите, транспорта и пристанищата. Нужни са способности за откриване, проследяване и неутрализиране на заплахи, защита на критичната инфраструктура, модерни технологии, подготвени специалисти и координация между институциите. Подготовката трябва да започне преди кризата, а сигурността включва и устойчивост на институциите, надеждни комуникации и енергийна независимост.
Относно ЕС и НАТО Ватовска смята, че съюзите не са точно това, което някои са си представяли, но това не е причина да се отказваме от тях. Не трябва да се гледа на света през розови очила и да се забравя, че съюзите не отменят националните интереси. Членството дава възможности за сътрудничество, развитие и сигурност, но те трябва да се използват активно – с участие в решенията, отстояване на позиции и изграждане на собствени способности. Никой няма да мисли за България повече от самите българи, а това не е призив към изолация, а към отговорност. Накрая тя настоява за лидери със стратегия, а не политици, които само реагират на поредното извънредно събитие. Европа трябва да възстанови доверието чрез реални резултати – достъпни жилища, достоен труд и държава, способна да защити гражданите си.