Европа с двама отслабени лидери

Европа навлиза в критичен период, в който две от основните движещи сили на ЕС - Германия и Франция - са представени от лидери в слаба политическа позиция. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц са определяни като „куци патици“, а едновременната им слабост заплашва Съюза с парализа точно когато са необходими решителни решения.

Макрон загуби мнозинство в Националното събрание след предсрочните избори през 2025 г. и последните две години от мандата му, който изтича през 2027 г., минават в сътресения. Партията му е изправена пред риск от разгром на следващите президентски избори, където фаворит е лидерът на крайната десница Марин льо Пен от „Национален сбор“.

Германия също не е стабилна. Мерц бързо пропиля политическия си капитал: популярността му е паднала до 14%, а Християндемократическият съюз (ХДС) е в екзистенциална криза. На последните регионални избори партията претърпя тежки поражения от „Алтернатива за Германия“, включително от крайнодесни и неонацистки сили, а в Мекленбург-Предна Померания за първи път не преодоля 5-процентния праг за влизане в щатски парламент.

Икономическите трудности задълбочават проблема. Германският модел, основан на евтин руски газ и мащабен износ за Китай, се срива. Според доклад на Европейската централна банка Германия е най-силно засегната от китайската индустриална конкуренция: износът ѝ за Китай е спаднал от 3,1% до 1,5% от БВП, а китайските електромобили заливат пазара и принуждават германския автомобилен сектор да затваря заводи. Въпреки стабилните държавни финанси - дефицит 2,7% и дълг 63,5% - растежът остава слаб след две години на свиване, а инфлацията е 2,9%.

Френската икономика се представя по-добре, но без особен повод за оптимизъм. Растежът е близо до стагнация, безработицата е 8,3%, а инфлацията - 2,6%, като се усеща най-силно при горивата и подклажда социално недоволство. Правителството на Себастиен Лекорню трябва да прокара бюджет с мерки за 54 милиарда евро, които само ще задържат дефицита на 5% - над прага от 3% - и ще стабилизират дълга на 121,7% от БВП. Франция вече плаща по-високи лихви по дълга си от Гърция.

Политическият календар също е неблагоприятен. Във Франция през май предстоят решаващи президентски и парламентарни избори. В Германия следващите федерални избори са през 2029 г., но регионалните вот може допълнително да отслабят ХДС, ако партията не промени курса. Коалицията със социалдемократите засега е стабилна, но вътре в ХДС вече се обсъжда евентуална замяна на Мерц като кандидат за канцлер.

Слабостта на тандема Мерц-Макрон идва в момент, когато Европа трябва да реши ключови задачи. Най-неотложната е бюджетната рамка на ЕС за 2028-2034 г., като мнозина искат споразумение още преди края на годината заради изборите във Франция, Испания, Италия и Полша догодина. Други предизвикателства са единна индустриална политика с принципа „Произведено в Европа“, преразглеждане на търговските отношения с Китай, прилагане на мерките от докладите на Драги и Лета, Съюз на капиталовите пазари, запазване на „зеления дневен ред“, истинска европейска политика за отбрана, подкрепа за Украйна и разширяване на ЕС.

Дебатът за бюджета вече е бурен. Германия оглавява „пестеливите“ държави - Австрия, Финландия, Нидерландия и Швеция - които отхвърлят предложението на Европейската комисия за 2 трилиона евро. Мерц настоява за съкращения от стотици милиарди и отказва нови собствени ресурси на ЕС или преструктуриране и удължаване на общия дълг, поет по време на пандемията. Срещу тях са „Приятелите на кохезията“, включително Испания, които не приемат съкращения на кохезионните фондове или на Общата селскостопанска политика. Консултациите на председателя на Европейския съвет Антониу Коща показват голяма пропаст между страните.

В крайна сметка решаваща ще бъде ролята на Мерц. Преди около година той обеща по-активна външна политика и по-силно германско лидерство в Европа. Въпросът е дали ще продължи този курс, или ще даде приоритет на националните интереси и вътрешната политика. От това зависи непосредственото бъдеще на ЕС.