Евгений Кънев смята, че усещането за поскъпване е реално, но факторът „евро“ има минимално влияние. Той посочва данни на Евростат: инфлацията в България е три пъти по-ниска от тази през 2022 г., близо два пъти по-ниска от румънската, а разликата между второто полугодие на 2025 и първото на 2026 е около един процентен пункт. Поскъпването се дължи повече на действия на правителството и регулаторите, на сивия сектор, на структурни проблеми като слаба конкуренция и недостатъчно производство, както и на войната на САЩ с Иран.

Сравнението с Хърватия е подвеждащо, защото тя е имала плаващ курс, докато България разчита на валутен борд от над 28 години. По-удачни са балтийските държави, при които инфлацията преди и по време на влизането в еврозоната е почти еднаква. Истинска спекула има там, където изкуствено се ограничава конкуренцията, а държавата трябва да я насърчава, а не да я ограничава, както става в много отрасли.

Ползите от еврото са дългосрочни – намаляване на бизнес риска, привличане на инвестиции, по-ниски лихви и такси, по-лесен трансфер на капитали и ноу-хау. В България обаче надделява руският политикономически модел на срастване на политическата с икономическата власт. Олигархията задушава средната класа, а без силна средна класа няма демокрация. Правителството на Румен Радев е „видимо измъчващо се“ в компанията на европейските лидери и често сменя посланията си.

В демократичната общност проблемът не е лидерски, а идеен – липсва обща идея за реформи, особено в съдебната система. По отношение на Украйна Кънев отбелязва интензивната руска пропаганда, която намира плодородна почва у нас, а политическият елит не прави нищо, за да я спре, дори инсталира нейни говорители в обществените медии.