Курсът на еврото спрямо щатския долар се спусна до 17-месечно дъно. В понеделник единната валута достигна 1,12 долара – най-ниското равнище от началото на 2025 г. От началото на 2026 г. еврото е загубило около 5% от стойността си. Според икономиста Рикардо Амаро част от общия спад може да се дължи на промяна в очакванията на инвеститорите за лихвената политика на Федералния резерв на САЩ. Последното поевтиняване обаче най-вероятно е провокирано от опасенията около Франция.

Париж от години има сериозни фискални проблеми. След идването на Еманюел Макрон на власт през 2017 г. публичните разходи са нараснали, а бяха въведени и значителни данъчни облекчения. Държавният дълг на Франция се е увеличил с над 1 трилион евро. Съотношението дълг към брутен вътрешен продукт е близо 118%, бюджетите не са балансирани, а дефицитът редовно надхвърля 5%. Заради слабия растеж в еврозоната и поскъпването на енергията инвеститорите отново се насочват към по-сигурни активи, като германските държавни облигации. Разликата между доходността на 10-годишните френски и германски облигации достигна най-високото си ниво от времето на дълговата криза в еврозоната. Този показател се следи внимателно като индикатор за финансовата стабилност в ЕС.

Натискът върху еврото и европейските пазари на държавни облигации, включително италианските, доведе до призиви Европейската централна банка да действа, за да не се стигне до паника. Анализатори отбелязват, че в един момент миналата седмица разликата между германските и френските облигации е станала толкова голяма, че е предизвикала „мини паника“. Според Амаро това ще бъде предизвикателство за ЕЦБ: да реагира така, че да не влоши положението. Очаква се политиците да продължат да наблюдават движението между долара и еврото, но да се въздържат от опити за пряко влияние върху пазара.

Франция е обхваната и от политически кризи, при които приемането на годишните бюджети се превръща в изпитание за стабилността на правителството. Бюджетът за 2027 г. включва реформи за намаляване на дефицита, но крайнодясната партия на Марин льо Пен продължава да води в проучванията за президентските избори през 2027 г. Перспективата за нейна победа тревожи инвеститорите, подобно на възхода на „Алтернатива за Германия“. Голяма част от политическата нестабилност идва от недоволството на избирателите от високите разходи за живот. В Испания премиерът Педро Санчес обяви предсрочни избори, след като мерките срещу жилищната криза бяха отхвърлени в парламента.

Според Амаро отслабването на еврото може да задълбочи инфлационния проблем. По-рязък спад на единната валута би засилил инфлационния шок, а инфлацията вече се очаква да остане висока и през 2027 г. По-слабото евро поскъпва вносните стоки, особено тези, деноминирани в долари. Световните цени на петрола и газа се определят в долари, така че поскъпналата енергия вероятно ще продължи да вдига разходите, както и вносът от САЩ. Спомените за дълговата криза в ЕС карат мнозина наблюдатели да се опасяват, че сигналите от Франция може да доведат до подобно развитие. Някои икономисти остават скептични, но Амаро предупреждава, че очакваното покачване на лихвите от ЕЦБ и високата инфлация изискват ситуацията да се следи внимателно.