Шарл дьо Гол е роден в Лил през 1890 г. в аристократично католическо семейство. Повлиян от баща си, още млад се насочва към военното поприще. Завършва военното училище Сен-Сир и по-късно Военната академия, където си спечелва прякорите „кралят в изгнание“ и „дългата аспержа“ поради високия си ръст и арогантното си държание. Участва в Първата световна война, ранен е два пъти, пленен е от германците и прави пет неуспешни опита за бягство, освободен е едва след примирието през 1918 г. След това участва в интервенцията на Антантата в Русия, служи в окупационните войски на Рейн и влиза в Рур.

През 1925 г. маршал Петен го назначава за свой адютант. Дьо Гол обаче изготвя доклад, който противоречи на официалната доктрина за отбранителната линия „Мажино“. Той настоява за мобилни тактически единици и затова конфликтът му с Петен се задълбочава. Втората световна война потвърждава правотата му. През юни 1940 г. Пол Рейно го назначава на висок пост в Министерството на отбраната, но е твърде късно. Дьо Гол заминава за Лондон, където създава Свободните френски сили и Свободния френски национален съвет – правителство в изгнание. Речите му по Би Би Си срещат подкрепа във Франция, въпреки че левицата го смята за неприемлив военен католик, а десницата не го приема заради противопоставянето му на Петен.

Отношенията със съюзниците са трудни. При опита да се отнеме контролът над Сенегал от режима на Виши, Дьо Гол се проваля и се прибира безславно в Лондон. През 1943 г. се мести в Алжир, където се създава Френският комитет за национално освобождение. Рузвелт подкрепя съперника му Анри Жиро, но Дьо Гол с политически ходове поема властта. В Алжир се сближава с Айзенхауер, който му обещава френските части да влязат първи в Париж. Два дни преди десанта в Нормандия Чърчил го моли да призове французите за сътрудничество, но Дьо Гол отказва. Той е бесен, че плановете не са му съобщени по-рано, Рузвелт не признава правителството му, а и се опасява от контрола на съюзниците върху френската икономика и от възможно комунистическо въстание. Стига се до скандал, при който Дьо Гол нарича Чърчил „гангстер“, а Чърчил го заплашва с окови.

Въпреки това Дьо Гол пристига в Нормандия дни след десанта и започва да се разпорежда от името на временното правителство. За съюзниците превземането на Париж е второстепенно, но за него е основна цел. Айзенхауер разрешава на дивизията на генерал Леклерк да тръгне към града. На 26 август 1944 г. Дьо Гол влиза в освободения Париж и произнася знаменитата си реч: „Париж е смутен, Париж е разбит, Париж е измъчен, но Париж е освободен!“ След това застава начело на коалиционно правителство на националното съгласие. Благодарение на него Франция получава статут на съюзническа държава, своя окупационна зона в Германия и е сред петте основателки на ООН с право на вето в Съвета за сигурност.