Дъстин Лий Хофман е роден на 8 август 1937 г. в Лос Анджелис. Пътят му към славата е дълъг и труден – години наред се издържа с уроци по актьорско майсторство, като взима по пет долара от ученик. Той дори допуска, че преподаването може да остане основната му професия, ако актьорската кариера не тръгне.

Пробивът идва през 1967 г. с „Абсолвентът“, когато Майк Никълс му поверява ролята на Бенджамин Брадък. Хофман няма класическата холивудска визия, но точно несигурността и иронията на героя му го превръщат в символ на младото поколение от края на 60-те и му донасят първата номинация за „Оскар“. Следват „Среднощен каубой“, „Малък голям човек“ и „Цялото президентско войнство“, които го утвърждават като ключова фигура на Новия Холивуд.

Първият „Оскар“ за най-добър актьор идва с „Крамър срещу Крамър“ (1979), а вторият – с „Рейнман“ (1988), където партнира на Том Круз. Сред най-запомнящите му роли е и „Тутси“ (1982), където играе безработен актьор, преоблечен като жена. Любопитното е, че сцените с преподаване в този филм са вдъхновени от собствения му опит.

Освен двата „Оскара“, Хофман има „Златен глобус“, БАФТА и „Еми“, а през 1999 г. получава AFI Life Achievement Award. През 2012 г. е отличен и от Kennedy Center. Дори на 89 години не се отказва от киното – през 2026 г. се появява във филма „Tuner“, в който влиза в ролята на настройчик на пиана и ментор на по-младия герой. Музиката винаги е била негова страст и той признава, че трудно подминава пиано, без да седне зад клавишите.

Успехът на Хофман се дължи на необичайната уязвимост на героите му. Той рядко играе безупречни победители – персонажите му са тревожни, несигурни и противоречиви, но дълбоко човешки. Именно това го превръща от нетипичен избор през 1967 г. в една от фигурите, променили американското кино.