В България най-бързият път към богатството минава през политиката. Държавната служба формално е служене на обществото, но на практика се е превърнала в механизъм за класово израстване. Много политици, магистрати и висши чиновници притежават състояния, сравними с тези на успешни предприемачи, а имуществените декларации разкриват активи под формата на налични пари, банкови депозити и частни вземания.

Законодателите не са изискали доказателства за произхода на тези средства, което позволява непроверени твърдения да се превърнат в алиби за бъдещо забогатяване. Проверките на институциите са повърхностни и рядко водят до санкции. Примерът с председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев показва как скандалът е потушен с обяснение за „грешка“, а Делян Пеевски е оправдан от всички проверки.

В Румъния подобни обяснения със сватби и кръщенета бяха частично приети, но част от средствата бяха конфискувани. В България финансов министър получи безвъзмездно луксозен апартамент от кръстника си – без институциите да видят конфликт на интереси. Така се оформя „държавна буржоазия“ чрез мълчаливо съзаклятие на законотворци, служби, прокуратура и данъчни.