Държавният дълг на САЩ официално премина границата от 40 трилиона долара за първи път в историята, по-бързо от всички прогнози. Причина са шестмесечната война в Иран, нарастващите разходи за отбрана и лихвените плащания, които вече надхвърлят 1 трилион долара годишно. Само за последното десетилетие дългът се е удвоил, което означава близо 117 000 долара на американски гражданин.

Отговорността за това е поделена между двете основни политически сили. При Доналд Тръмп, включително и след завръщането му през януари 2025 г., дългът е нараснал с 11.6 трилиона долара, основно заради данъчни облекчения и възстановявания на блокирани от съда мита. При Джо Байдън за четирите години са добавени 8.4 трилиона долара, главно от социални пакети за възстановяване от пандемията, субсидии за чиста енергия и инфраструктурни проекти.

На облигационните пазари напрежението е осезаемо – доходността по 30-годишните държавни ценни книжа скочи до най-високото равнище от близо две десетилетия. Това оскъпява кредитирането в световен мащаб и засилва притесненията за статута на долара като резервна валута.

Докато Вашингтон се бори с дълга, на петролния пазар се развива съвсем различна картина. Рафинериите в САЩ и Индия печелят милиарди от несигурността на доставките, причинена от блокирането на Ормузкия пролив и конфликтите в Близкия изток и Украйна. Индия се наложи като гъвкав доставчик за Азия, като внася рекордни количества евтин руски суров петрол – 43.25% от общия ѝ внос – преработва го и го продава на международните пазари с високи маржове. САЩ също отбелязаха исторически рекорд, изнасяйки 95.4 милиона барела петролни продукти само за юли, а маржовете за дизел стигнаха 102 долара за барел след нови атаки срещу рафинерии в Русия и Близкия изток.

Икономистите предупреждават, че моделът е неустойчив. Конгресът ще трябва да гласува ново вдигане на тавана на дълга, който в момента е 41.1 трилиона долара, още в началото на следващата година, за да се избегне технически дефолт. Обикновените потребители вече усещат последиците чрез по-скъпия живот и високите цени на енергията.