Държавният дълг на САЩ надхвърли 40 трилиона долара и все по-отчетливо се превръща в заплаха за европейските финанси. Разходите по държавните заеми по света рязко нараснаха заради опасенията от инфлация, бюджетния дефицит на Вашингтон и мащабното емитиране на облигации от американските технологични компании, които търсят средства за изкуствен интелект. Доходността на 10-годишните германски облигации стигна най-високото си ниво от 2011 г., а 30-годишните щатски ценни книжа се търгуват при доходност, невиждана от 19 години.

Европейските правителства са принудени да се конкурират със САЩ за достъп до глобалните спестявания, което оскъпява тяхното финансиране. Заради това много страни в ЕС вероятно ще трябва да увеличат данъците или да намалят разходите, докато се опитват да отделят повече средства за отбрана и да подготвят бюджетите си за следващата година. Във Франция, Италия и Испания този натиск се натрупва точно преди важни избори.

Франция е сред най-уязвимите държави. Инвеститорите вече изискват по-висока доходност по френските облигации, отколкото по италианските, а разходите за обслужване на дълга в Париж може да скочат от 30 милиарда евро през 2020 г. до 124 милиарда евро през 2030 г. Политическата криза допълнително затруднява положението, тъй като опозицията критикува фискалната политика, но в същото време блокира реформи за овладяване на дефицита.

Италия, Испания, Финландия, Гърция, Естония и Словакия също влизат в изборни периоди с високи дългове. Общата задлъжнялост на еврозоната се е повишила от 66 процента от БВП през 2007 г. до около 88 процента миналата година и се очаква да продължи да расте заради конфликтите в Иран и Украйна. След дългия период на почти нулеви лихви, сега облигациите трябва да се рефинансират при много по-високи нива, което допълнително утежнява бюджетите.

Въпреки опасенията, Европа все още изглежда по-стабилна от времето на дълговата криза. Дефицитът на еврозоната е наполовина по-малък от този на САЩ, а институционалните реформи от последното десетилетие осигуряват по-голяма защита. Икономисти обаче предупреждават, че при сегашните нива на дълг и дефицит дори промяна в настроенията на инвеститорите може да предизвика криза, особено във Франция и други силно задлъжнели държави.