Разпродажбата на американските държавни облигации предизвика трус на световните пазари. Официално потвърждение от Министерството на финансите показа, че брутният държавен дълг на САЩ е надхвърлил 40 трилиона долара – сума, която се е удвоила за по-малко от десетилетие. Комбинацията от огромен бюджетен дефицит, геополитическо напрежение в Близкия изток и нова инфлационна вълна накара инвеститорите да избягат от облигациите.

Доходността на 30-годишните държавни книжа скочи до 5,34%, което е рекорд от 2007 г., а 10-годишните се търгуват при около 4,75%. Финансовият министър Скот Бесент обяви извънредни мерки – удвояване на обратното изкупуване на дългосрочни облигации от 2 на поне 4 милиарда долара на операция, считано от 9 септември. Анализаторите обаче смятат, че това само печели време, тъй като структурният проблем с нарастващите разходи и лихвени плащания от 1,4 трилиона долара годишно остава.

Последиците вече се усещат: лихвите по ипотеки, автомобилни заеми и кредитни карти в САЩ растат, доларът падна до тримесечно дъно, а златото достигна исторически върхове над 4500 долара за унция. Поскъпването на еврото до 1.17 долара и ръстът на биткойна до 75 000 долара са симптом на търсенето на алтернативни активи. Сътресенията се прехвърлят и върху държавните облигации на Германия, Франция, Великобритания и Япония, което поставя Федералния резерв пред тежкия избор между борбата с инфлацията и подкрепата на икономическия растеж.