Държавният дълг нараства с 1,05 млрд. евро, а не с 10 млрд. евро

Данните за външния дълг на сектор Държавно управление показват, че в края на юли 2026 г. брутният външен дълг достига 18,846 млрд. евро. Спрямо юли 2025 г. увеличението е 1,0508 млрд. евро, или 5,9%. Това означава, че твърдението за ръст от около 10 млрд. евро не се отнася до държавния дълг.

Сумата от близо 10 млрд. евро е свързана с краткосрочните външни задължения на всички сектори в икономиката. Те са се увеличили с 10,1003 млрд. евро, или със 109%, и в края на юли възлизат на 19,3626 млрд. евро.

Основен ръст при БНБ

Общият брутен външен дълг на страната е 69,8143 млрд. евро, което е с 14,572 млрд. евро повече спрямо година по-рано. Най-голямата промяна е при външните задължения на Българската народна банка. Те нарастват с 8,715 млрд. евро и достигат 10,6042 млрд. евро.

Увеличението е свързано с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Това задължение се отчита в статистиката на централната банка и не представлява нов дълг, поет от правителството за финансиране на бюджетни разходи.

Новото финансиране доближава годишния лимит

През 2026 г. държавата активно емитира нови облигации на вътрешния и международните пазари. Максималният размер на новия държавен дълг за годината е 10,1 млрд. евро, включително до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент SAFE.

Осигуреното от началото на годината финансиране под формата на държавни ценни книжа на вътрешния и международните пазари възлиза на 6,5 млрд. евро. Заедно с ратифицираното споразумение по SAFE използваният капацитет достига около 97% от годишния лимит.

В приетата бюджетна рамка е заложено държавният дълг да достигне около 37,7 млрд. евро в края на 2026 г. Това е прогноза за общия размер на задълженията към края на годината, а не равнозначно на годишен ръст от 10 млрд. евро.