Приемането на държавния бюджет е изключителна компетентност на Народното събрание. Това е висшето представително учреждение, в което участват легитимните политически представители на нацията – и управляващи, и опозиция. Именно там Министерският съвет е длъжен да представи своя проект, защото това е част от конституционно установения ред, а не просто от публичната комуникация.

Идеята легитимното представяне на бюджета пред парламента да бъде подменено със събрание – без значение дали в университет или на площад в малко населено място – ерозира демократичния конституционен ред. Няма нищо лошо проектобюджетът да бъде разясняван и обсъждан с обществеността, с експерти и професионални групи в различни формати, зали, симпозиуми, села и паланки, дори на стадиони и в социалните мрежи. Но тези форми са само съпътстващи и не могат да заменят конституционния смисъл на представянето пред Народното събрание.

В парламента – и само там – е легитимното институционално пространство, в което бюджетът трябва да бъде публично обоснован от управляващите и да се чуе легитимната опозиционна критика. Правото на опозиция е фундаментално за демокрацията; ограничаването, заобикалянето, неглижирането, потискането, осмиването или погазването му е покушение срещу демокрацията и правата на гражданите. Не бива плуралистичната парламентарна дискусия да бъде заобикаляна чрез извънпарламентарни акламации.

Министерският съвет не може просто технически да внесе проектобюджета в канцеларията на Народното събрание и после с механичното си партийно мнозинство да го гласува набързо. Това превръща Народното събрание във фасадна институция – мечтата на всеки авторитарен режим. Затова текстът завършва с предупреждение срещу противоконституционни действия.