Д-р Райна Стоянова, ендокринолог, разглежда възможностите и капаните на съвременната медицина на дълголетието. Според нея тази област се развива бързо и привлича силен интерес, но фундаментът остава непроменен: профилактика, добър сън, качествена храна и движение. Тя определя себе си като лекар, който следи развитието на медицината и т.нар. Медицина 3.0, свързана с дълголетието.

Интересът ѝ към темата има и лична основа – произхожда от Банско, а нейният дядо е на 96 години, а баба ѝ Райна – на 89. В началото и самата тя била скептична към лонджевити медицината, защото около нея има много хайп, мода и тренд. По думите ѝ обаче смисълът не е просто да се живее до 100 години, а как ще се чувстваме на тази възраст. Дори живот до 80 години може да е достатъчен, ако е достоен и човек се чувства добре в кожата си. Това е дълголетие в добро здраве.

Стоянова посочва генетиката като фактор, но подчертава значението на начина на живот. В медицината на дълголетието се разглежда и органоспецифичната биологична възраст, тъй като различните органи стареят с различна скорост. Ако човек е генетично предразположен към артериална хипертония, но се храни със солена храна, пуши, храни се нездравословно и не се движи, генетиката и рискът се сблъскват и сърцето започва да старее по-бързо.

Като важен фактор тя откроява и социалните контакти. Според нея човек не трябва да е самотен или да се чувства сам. Социалният контакт, насладата от живота и щастието са много важни. Вече има експериментални данни, че е възможно да се влияе върху биологичното стареене, но все още не е доказано с клинични проучвания с колко може да бъде удължен човешкият живот.

Ако се премахнат пептидите, биохакингът и скъпите клиники, остава най-важното – скрининговите и профилактичните прегледи, добрият сън, качествената храна, спортът, движението и крачките. Около дълголетието според Стоянова вече има значителна бизнес и маркетингова индустрия. В лонджевити има много бизнес и маркетинг, повече отколкото наука, а науката се движи по-бавно. Фундаментът обаче е безплатен и достъпен.

Сериозен риск представлява продажбата на непроверени пептиди извън регулаторната система. Голяма част от лекарствените молекули, които започват клинични изпитвания, не достигат до пациентите. Проблемът възниква, когато вещества, които не са преминали необходимите етапи на изпитване и контрол, се предлагат онлайн. Сертификатите не гарантират, че всяка бройка ще има същата чистота, концентрация и качество. Особено притеснително е, че подобни вещества понякога се предписват и от лекари. Стоянова призовава за критичност и аналитичност, дори фрустрация от такъв тип изписани лекарства, защото могат да бъдат опасни буквално за живота.

Сред обсъжданите молекули е и ретатрутид. Тя подчертава, че към момента той все още не е одобрено лекарство и не съществува на американския, европейския или българския пазар. Евентуално одобрение се очаква през 2027 г. Молекулата има потенциал за редукция на телесната маса от порядъка на 30%. В същото време продуктите, които се продават онлайн под името на още неодобрени молекули, са с неясен състав – не може да се знае дали наистина се купува ретатрутид. Разработването на нови молекули продължава, включително такива, които могат да повлияят едновременно върху телесните мазнини, апетита и мускулната маса. Има и разработки, свързани с миостатина, фактор, който влияе върху растежа на мускулите. Всичко това показва колко бързо се развива медицината на дълголетието, но и подчертава необходимостта от доказателства и контрол преди една молекула да достигне до пациентите.