На форума на високо ниво „Дни за свързване на Европа“ в Брюксел министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев подписа Дунавската декларация. Документът изтъква значението на Коридор „Рейн – Дунав“ за трансграничния транспорт в Европейския съюз и стратегическата роля на Дунав като логистичен гръбнак на Европа, включително в кризисни ситуации и като част от европейските коридори за солидарност с Украйна.

В разговор с Маргарита Маркес, европейски координатор на Коридор „Рейн – Дунав“, българската страна постави ключови въпроси за навигационните условия, ниските водни нива, проекта за удълбочаване FAST Danube II и необходимостта от устойчиво развитие на реката като стратегически европейски транспортен коридор. Министър Георги Пеев акцентира върху това при управлението на водните ресурси на Дунав да се отчитат интересите на всички сектори, които зависят от реката. България подчерта многофункционалната роля на Дунав – освен за корабоплаване и товарен транспорт, водният път е важен за енергетиката, туризма и редица икономически дейности.

По време на срещата беше обсъдена и сложната ситуация, породена от исторически ниските водни нива на Дунав тази година. Те водят до намаляване на товарния капацитет и необходимост от допълнително планиране и адаптиране на транспортните операции. Беше повдигнат и въпросът за мерките за осигуряване на надеждната работа на атомните централи по поречието на Дунав. Българската страна отчете значението на енергийната сигурност и подчерта необходимостта от навременно информиране и координация между засегнатите държави, когато предприетите мерки могат да засегнат водния режим на Дунав.

Сред основните теми беше и реализацията на проекта за удълбочаване FAST Danube II, който има ключово значение за подобряване на навигационните условия по българо-румънския участък на Дунав. България изрази сериозна загриженост от бавния напредък по проекта. Страната е изпълнила всички изисквания и ангажименти в своята компетентност. От 2024 г. обаче реалният напредък по основните дейности остава ограничен. Подписаният през август договор за екологичен мониторинг е единственият съществен напредък по проекта до момента. Продължаващото отлагане на избора на изпълнители за проектантско-строителния договор и за договора за надзор, за които румънската страна е възложител, създава все по-сериозен риск за спазването на сроковете и запазването на договореното европейско финансиране. България подчерта значението на доброто сътрудничество с румънските партньори и необходимостта от конкретни действия за ускоряване на процедурите. Страната разчита и на активната подкрепа на Европейската комисия и Европейския координатор за преодоляване на оставащите препятствия.