Все повече украински мъже поемат огромен риск, за да избегнат военна служба, пресичайки Дунав към Румъния. Град Исмаил, разположен в най-южната част на Украйна, е изходна точка за мнозина, които се опитват да преплуват около 600 метра до отсрещния бряг. Повечето са мъже между 30 и 40 години. Те използват неопренови костюми, плавници, скутери, понякога лодки. Но бягството е изключително опасно – под спокойната повърхност на реката има силни течения, а разстоянието често се оказва по-дълго, отколкото бегълците очакват. Наскоро граничната охрана е спасила млад мъж от удавяне, докато друг е успял да избяга. До края на 2025 година са регистрирани около 70 000 незаконни пресичания на границата от мъже между 18 и 60 години. Някои от бегълците молят граничарите да ги пуснат. Граничен служител казва, че понякога му е жал за тях, но нарушението си е нарушение.

Преди три години Володимир Кореневой е бил на фронта в Донбас, близо до окупирания днес от руснаците град Авдиивка. Тогава на 24 години, той доброволно е подстригвал войниците безплатно. Той разказва, че това бе за тях един вид терапия и бе много важно. През 2022 година много негови приятели се записват доброволци, но за него сраженията са немислими. Вместо това той решава да помага – ходел на фронта за седмица или две и подстригвал защитниците. Днес, почти три години по-късно, Володимир работи като фризьор във Варшава. Напуснал е Украйна незаконно. Той споделя, че се е страхувал много да не попадне в армията и че ако влезеш в армията, вече не принадлежиш на себе си. Той бил призован през 2025 година. 30 дни по-късно избягал от тренировъчния лагер и напуснал Украйна по суша към Румъния. Той казва, че от една страна е предател, но от друга мнозина са го подкрепили и не са го съдили, тъй като не пожелават на другите подобна съдба. Володимир е убеден, че военните нямат нужда от него – те се нуждаят най-вече от мъже, които искат да се сражават и са мотивирани.

Повечето граничари по Дунава гледат на нещата по-различно, но Андрий проявява разбиране. Той знае какво значи да напуснеш родината си. Живеел е в Мариупол, който през 2022 година бе окупиран от руските войски. След това успял да напусне града и със семейството си стигнал до контролираната от Украйна част от страната, а в крайна сметка – до Исмаил. Той смята, че за никого не е лесно да напусне родината си, и подчертава, че всеки има свое мнение. Той казва, че те трябва сами да решат къде да отидат и какво искат да правят с живота си. Неговото решение бе да служи. Кой остава, кой заминава, кой се сражава – за Украйна този въпрос отдавна се е превърнал в екзистенциална част от отбраната.