Историческите хроники сочат, че Дунав никога не е пресъхвал напълно, но е познавал екстремни маловодия, като „Дунавското потъване“ в Германия, където реката изчезва в карстови пукнатини. Най-критични са летата на 1947, 1985, 2003, 2022 и 2026 г., когато дебитът при навлизането в Румъния пада три пъти под нормата. Пресъхването разкрива нацистки кораби и древни фосили, но създава сериозни проблеми.

Най-застрашени са участъците в средното и долното течение. В Германия и Унгария плитчини блокират круизи, а охлаждането на АЕЦ „Пакш“ е застрашено. В Сърбия ВЕЦ „Джердап 1“ работи на минимална мощност, а в българо-румънския сектор, който е без шлюзове, кораби засядат при Белене, Батин, Ряхово и Вардим. Фериботната връзка при Оряхово е спряна.

Икономическите последици са тежки. Унгарската АЕЦ „Пакш“ намалява мощностите, Румъния взривява скални прагове за АЕЦ „Черна вода“, а транспортът по реката е парализиран, което оскъпява логистиката и ударя износа на зърно. Земеделието също страда – в Румъния напоителните системи са спрени, оставяйки хиляди хектари без вода.

Биоразнообразието е под заплаха. Нивата на кислород в плитките води падат, което причинява мор на риба и унищожава местата за хвърляне на хайвер на есетровите риби. Гнездовите колонии на къдроглавия пеликан остават на сухо, а сухоземни хищници като чакали и лисици лесно достигат до гнездата. Местни еколози алармират, че възстановяването на екосистемите може да отнеме десетилетия.

Капитани и рибари разказват за безпрецедентни условия – конвои блокирани със седмици, а фарватерът толкова тесен, че разминаването става на сантиметри. ЕС залага на мащабно дълбочинно драгиране, за да поддържа плавателния път, но еколозите предупреждават, че това унищожава дънните екосистеми. Ниското ниво застрашава и питейната вода в крайдунавските градове, тъй като подпочвените води се отдръпват и качеството на останалата вода се влошава.

Реката, смятана за вечна синя магистрала, се оказва изтощена и уязвима. Управлението на Дунав изисква радикална промяна, за да се адаптира към суровата хидроложка реалност на климатичните промени, преди да е станало твърде късно.