Георги Стефанов, експерт по климатични политики и енергетика, предупреждава, че критично ниското ниво на река Дунав е резултат от продължителни горещини, липса на валежи и липсата на координирано управление на водите между крайбрежните държави. Макар ситуацията да е безпрецедентна за Европа, по думите му няма непосредствен риск за българската ядрена енергетика.

АЕЦ „Козлодуй“ разполага със специални инженерни решения, които позволяват нормална работа дори при спад на водите. Експертите уверяват, че поне през следващите три седмици няма опасност за централата. Стефанов отбелязва, че юли в България е бил по-хладен от обичайното за първи път от над две десетилетия, но общата картина на континента остава тревожна заради зачестяващи екстремни явления. Високите температури намаляват ефективността на фотоволтаиците и ВЕЦ-овете, което натоварва цялата енергийна система. Той вижда потенциал в геотермалната енергия, която не зависи от климата.

Основният корен на проблема е липсата на съвместно басейново планиране. Стефанов настоява за общо управление, при което всяка държава да декларира водочерпенето си и да гарантира минимален отток за съседите си надолу по течението. „Досега се е смятало, че Дунав е толкова пълноводен, че вода ще има за всички. Очевидно това вече не е така“, коментира той.

Маловодието нанася тежки щети на биоразнообразието – засяга рибите, птиците и цялата речна екосистема. „Не трябва да реагираме с кризисни решения като взривяване на скали, а да управляваме водните ресурси така, че да има вода за хората, икономиката и природата“, категоричен е Стефанов. Той критикува липсата на инвестиции в превантивни мерки и припомня, че Националната стратегия за адаптация към климатичните промени остава нереализирана. „Политиците често предпочитат да не правят предварителните разходи за превенция и след това обществото плаща многократно по-висока цена при кризите“, заявява той.

Очакванията за следващите десет дни не предвиждат съществено повишение на нивото. Исторически август и септември са най-сухите месеци, а глобални фактори като горските пожари в Канада могат допълнително да повлияят на климата в Европа.