Нивото на Дунав в българския участък е достигнало критично ниски стойности, което крие сериозни рискове за питейното водоснабдяване на крайдунавските градове, качеството на водата, енергийната инфраструктура и корабоплаването. Това предупреждение отправи хидрогеологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев.

Според него България разполага с архивни данни от десетилетия наблюдения на реката, но не е предприела необходимите мерки за управлението ѝ. "90 години наблюдение, 90 години бездействие", коментира той.

Личев припомни, че българският участък на Дунав е дълъг 460 километра – от Ново село до Силистра. За да онагледи мащаба на маловодието, той сравни реката с Марица: при средни води Дунав носи толкова вода, колкото 60 Марици, а в момента липсват 45 от тях.

Най-голямото притеснение е свързано с питейното водоснабдяване. Всички крайдунавски градове се захранват от терасата на реката, а спадането на нивото намалява дебита на водоизточниците. Освен това по-малкият обем вода означава, че замърсителите не могат да се разредят, което влошава качеството ѝ.

Сред другите последствия той посочи блокиране на рибното разнообразие в образуваните локви, излизане на дълбоководните зауствания на отпадъчни води на повърхността, риск за АЕЦ, макар и инженерите да са предвидили защита, и спиране на корабоплаването по Дунав към Черно море.

Като възможно решение Личев посочи реализирането на хидротехническите проекти Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, които биха позволили нивото на реката да се управлява около средните стойности.