Спадът на Дунав продължава, макар и с по-бавни темпове, обясни проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. По българския участък се наблюдават леки колебания, но тенденцията е надолу. При Русе нивото падна до рекордните минус 123 сантиметра.

Проблемът е, че водосборът на реката обхваща над 800 000 квадратни километра в Централна и Източна Европа. За да се компенсира безводието, е необходимо изключително много валежи, обясни ученият. В Алпите вече започнаха дъждове, като в някои райони се очакват до 75 литра на квадратен метър в следващите пет дни. Това обаче няма да е достатъчно, макар и да даде известна „глътка въздух“.

Около 21-22 число се очакват валежи и в централните части на водосбора, но те няма да са екстремни. Специалистът подчерта, че дългосрочните прогнози са несигурни, тъй като атмосферата е турбулентна среда и всичко може да се промени.

Българският участък на Дунав има специфика, тъй като се намира под стените на хидровъзлите „Железни врата 1 и 2“. Поради това нивото не зависи пряко от събитията в горното течение. Румънската атомна централа например е разположена на канала Дунав–Черно море, а не на главния ръкав. След Силистра реката се разделя на три ръкава, а централата е встрани, в канал с малка дълбочина и обем, което затруднява потока. При Русе обаче реката е събрана и целият воден поток минава там.