Военната логика на Черно море

Оръжията, които европейските държави купуват от САЩ, за да бъдат предоставени на Украйна, трябва да стигнат до фронта. Част от доставките могат да минават по черноморски маршрути и през достъпните украински пристанища. Русия има очевиден интерес да затруднява тези доставки и да ограничава възможностите на Украйна да използва пристанищата си. Това не доказва кой стои зад всеки отделен удар, но прави логичен въпроса дали атаките с дронове по кораби в региона не са част от опити на Москва да направи морските доставки към Украйна по-рискови и по-скъпи.

Политиците трябва да кажат вероятното

Радев, Йотова и Стоянов би трябвало да обяснят това спокойно, аргументирано и без излишна патетика. Дори с половин уста, ако се притесняват от политически последици. Такава позиция едва ли ще навреди на кампанията на „Прогресивна България“ или ще наскърби привържениците ѝ. Напротив, тя би показала, че политическата отговорност не се изчерпва с мълчание, когато обстановката стане неудобна. Разбира се, при условие че ясно се разграничат потвърдените факти от вероятните обяснения.

Ударът като предупреждение

Ударените кораби може да са превозвали боеприпаси, друго военно имущество или съвсем обикновени граждански товари. Без надеждни доказателства не можем да знаем. Но е напълно възможно целта на подобни атаки да не е само унищожаването на конкретен товар. Самият удар може да е предупреждение към корабособствениците, застрахователите, превозвачите и търговците: този маршрут е опасен и всяко преминаване носи риск.

Така военният натиск се превръща и в икономически. Застраховките поскъпват, превозвачите преосмислят маршрутите си, а бизнесът се замисля дали рискът си заслужава. Последствията не се ограничават до Украйна. Те могат да засегнат цялата черноморска търговия, включително България. За страните, които водят война и преследват военни цели, икономическите щети за съседните държави може да се окажат приемлива цена.

Мълчанието не е предпазливост

Нито Русия, нито Украйна, нито САЩ, нито европейските институции ще променят стратегическите си планове само защото в България тече поредният политически спор. Едва ли някой ще се скара, ако българската власт изложи аргументирано най-вероятните обяснения, посочи какви доказателства са налични и обясни какви мерки предприема за сигурността на страната. Държава, която разбира рисковете около себе си и може да ги назовава, изглежда по-зряла от държава, която предпочита да мълчи, за да не разсърди някого.

Опозицията непрекъснато упреква властта, че не назовава чии са дроновете. Тогава защо властта не излезе с ясна позиция? Да каже какво показват наличните данни, коя версия смята за най-вероятна, какви доказателства я подкрепят и какво прави, за да защити българските интереси. Ако доказателствата не позволяват категоричен извод, нека го заяви открито. И това е позиция, понякога по-отговорна от самоуверените заключения, които изпреварват фактите.

Да говориш за вероятна руска отговорност не означава да обявяваш война на Русия. Не означава и да се превръщаш в участник в чужд политически спектакъл. Означава да признаеш, че съществува военна логика, която засяга пряко нашия регион, и да обясниш последствията от нея.

Черно море не е абстрактна геополитическа карта, върху която великите сили местят фигурите си. То е морето, край което живеем, през което минава търговията ни и в чиито води всяка ескалация може да засегне сигурността и икономиката ни. Не е необходимо да знаем всичко, за да кажем какво е вероятно. Не е необходимо да сме сигурни във всяка подробност, за да обясним военната логика. Но е необходимо да знаем кога мълчанието престава да бъде предпазливост и започва да изглежда като страх от собствената ни оценка.

Въпросът не е дали с едно изречение ще обидим Москва, Киев или някого в Брюксел. Въпросът е дали българската власт има смелостта да обясни на българските граждани какво вероятно се случва в собственото им море и какви рискове произтичат от това.