Само 30% от планираните програми на Европейския съюз за борба с дронове ще бъдат реализирани до 2030 г., въпреки че инвестициите в тази област са нараснали шест пъти през 2025 г. Държавите членки планират да вложат 18,9 млрд. евро в технологии за безпилотни системи в периода 2024–2029 г., но европейската промишленост не успява да следва темпото на тяхното развитие.

Разпокъсани поръчки и недостиг на капацитет

Основните пречки са разпокъсаните обществени поръчки, ограничената съвместимост между отделните системи и недостатъчните възможности за изпитания. Европа не разполага и с достатъчен производствен капацитет, който да бъде увеличен бързо при продължителен конфликт с висока интензивност.

Темповете на технологичните иновации изпреварват традиционните цикли на закупуване, което създава риск техниката да се окаже остаряла още преди да бъде доставена на въоръжените сили. Повечето държави от ЕС насочват средствата си към разузнавателни и наблюдателни дронове, докато други категории безпилотни системи и технологиите за противодействие получават значително по-малко финансиране.

В Европа са идентифицирани повече от 200 компании, които работят по дронове и средства за борба с тях. При благоприятни условия за инвестиции секторът може да нарасне със 140% още през следващата година.

Обща европейска система срещу безпилотни апарати

Европейската комисия включи Европейската инициатива за защита от дронове и проекта „Източен дозор“ в пътната карта за отбранителна готовност до 2030 г. Инициативата предвижда многостепенна система за откриване, проследяване и неутрализиране на безпилотни апарати, чието пълно разгръщане е планирано до края на 2027 г.

Проектът „Източен дозор“ трябва да бъде изграден до края на 2028 г. и да обхване наблюдение, противодронови технологии, радиоелектронна борба и средства за защита по източните граници на ЕС.

За съвместни отбранителни поръчки държавите от съюза могат да използват механизма SAFE, който предвижда заеми на стойност 150 млрд. евро. Дроновете и системите за борба с тях са сред приоритетните направления за финансиране.

През април 2026 г. еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че европейските институции и отбранителната промишленост действат твърде бавно, а през септември предупреди и за недостиг на суровини, който може допълнително да затрудни увеличаването на производството.