Автономна навигация и радиоелектронна борба

Украинският съветник по технологичните направления в отбраната Сергей Бескрестнов, известен като „Флеш“, прогнозира, че през 2027 г. ще започне активен напредък на оптико-навигационни системи за дронове. Те ще бъдат предназначени за удари на средни и далечни разстояния и за евтини крилати ракети. При този подход в безпилотния апарат се зареждат снимки на местността, а дронът се ориентира, като сравнява изображенията от паметта си с картината от камерата. За базова ориентация могат да се използват и снимки на терена от Google.

Руските сили вече използват подобна система при малки безпилотни апарати, сред които „Молния“, V2U и „Ланцет“. Аналогична технология е открита и на ударните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“. Тя е изградена на базата на полетния контролер „Сусанин“. Според украинското военно разузнаване системата сравнява изображение от оптичен датчик с предварително заредена еталонна снимка, за да поддържа маршрута на дрона между точката на изстрелване и целта.

Именно автономният режим прави технологията проблем за радиоелектронната борба. Дрон, който се движи по изображение на терена, не разчита изцяло на радиоканал за корекция на полета и затова не се влияе от средствата за заглушаване. Това обаче не означава, че апаратите са неуязвими. Не е ясно каква е точността при облачност, промени в терена или ограничена видимост, нито какви други методи за откриване и поразяване се използват срещу тях.

На този фон се съобщава и за изпитания на руския реактивен зенитен дрон „Росчерк“. Той може да развива до 500 км/ч, да има обсег до 250 км и да бъде предназначен за прехващане на реактивни безпилотници. Данните са представени като медийна информация, без подробности за етапа на изпитанията, серийното производство или реалното използване.