Инцидентът с дрона край ГКПП „Кардам“ бързо се превърна в проверка на политическата зрялост в България. Вместо да доведе до институционална криза, случаят показа как прибързаните политически реакции могат да се объркат срещу авторите си. Управляващите реагираха светкавично – беше свикан Съветът по сигурността, районът беше отцепен, а по северната граница бяха разположени допълнителни гранични и противовъздушни сили. Това лиши опозицията от възможността да обвини кабинета в некомпетентност.

Най-силният удар за ПП-ДБ дойде от разкритието, че дронът не е руски, а украински. Първоначално от коалицията побързаха да свържат инцидента с опит за удар по критична инфраструктура и намекнаха за „руска следа“. Очакваше се това да послужи като пиар инструмент за демонстриране на евроатлантическа бдителност. Анализът на Министерството на отбраната обаче показа, че става въпрос за дрон-примамка „Майя“, използван от украинските сили. След среща с украинския посланик Киев увери, че апаратът не е бил насочен преднамерено към България, и тезата за руска агресия се срина.

Докато ПП-ДБ спекулираха, ГЕРБ заеха позицията на хладнокръвен арбитър, като заявиха, че сигурността не трябва да бъде тема за партийна пропаганда. „Възраждане“ използва случая, за да атакува външнополитическия курс на страната, а лидерът им Костадин Костадинов отиде на място край Кардам, за да наложи тезата за въвличане в чужд конфликт.

В крайна сметка случаят „Кардам“ показа, че в сферата на националната сигурност емоциите и прибързаните изводи носят единствено пасиви. Управляващите, чрез своя бърз и координиран отговор, успяха не само да овладеят ситуацията, но и да спечелят политическо преимущество.