Елитният български съдия Драгомир Драганов от Варна обяви, че прекратява кариерата си. Решението си той съобщи с дълъг пост, в който направи равносметка на 26 години в съдийството. За този период Драганов е ръководил близо 200 мача в Първа лига, два финала за Купата на България, един финал за Суперкупата, участвал е на Европейското първенство за младежи до 21 години и е бил на 86 срещи извън България.

В обръщението си той благодари на редица ръководители от Съдийската комисия към БФС, както и на футболисти, треньори и хора, свързани с родния футбол, които са се отнасяли коректно с него. Сред имената, които споменава, са Марк Бата, Виктор Кашай, Давид Бурбалан, Хугас Месропов, Радан Мирянов, Кольо Данев и Милко Георгиев. Отделя внимание и на асистентите и главните съдии от Варна, без които не би достигнал това ниво.

Драганов изрази благодарност и към футболисти като Мартин Камбуров, Светослав Дяков, Веселин и Йордан Минев, Боян Илиев, Даниел Димов, Галин Иванов, Георги Петков, Борис Галчев, Николай Бодуров, Тодор Неделев и Валери Божинов, които според него са му помогнали да изгради характера си. Специално отличава Ивелин Попов заради мъжеството му. Коректни към него са били и Асен Караславов, Стамен Белчев, Николай Киров и Райко Якимов.

В поста си реферът не спестява и критики. Той посочва силния човек в съдийството, който според него е бил част от Съдийската комисия и преди 15 години, и сега. Драганов припомня как някога съдии са били вадени от ранглистата час след мач, и заявява, че не иска при спорно положение да напусне съдийството по подобен начин, затова сам прекратява кариерата си.

Към поста си той прилага три видеоклипа от мачове на Левски – срещу Ботев Пловдив, Лудогорец и Пирин. В първите два е бил на ВАР, а в третия – главен съдия на терена. Целта е да покаже, че няма тенденция в отсъжданията за или против даден отбор.

Драганов признава, че съжалява за някои свои решения, но подчертава, че винаги е приемал критиките. Обвиненията в тенденциозност обаче категорично отхвърля. По думите му, ако можеше да се върне назад, не би променил нищо в живота си и отново би преживял всичко, което съдийството му е дало – и добро, и лошо. Сега иска да отдели повече време на семейството и работата си. Завършва с вяра в светлото бъдеще на българския футбол и съдийство.