България трябва да изостави модела на евтиния труд, се казва в декларация по повод Световния ден за достоен труд – 7 октомври. Според нея евтиният труд не може да бъде национална стратегия. Целта е икономика на инвестициите, технологиите, високата добавена стойност и нейната висока производителност. Промяната обаче има смисъл само ако резултатът достига до хората.

Икономиката не е само брутен вътрешен продукт, а качество на живота. Няма истински икономически успех, ако статистиката расте, а работещият човек не го усеща в собствения си дом. Затова политиката по доходите не може да бъде отделена от икономическата политика. Доходите трябва да растат устойчиво заедно с производителността, инвестициите, квалификацията и растежа на икономиката. Това е и смисълът на промяната на механизма за определяне на минималната работна заплата в Кодекса на труда.

Амбицията на България не може да бъде повече хора да получават минимална заплата. Амбицията трябва да бъде все по-малко хора да зависят от нея. Това може да се постигне само с по-висока производителност, по-добро образование, повече квалификация и повече инвестиции в сектори, които създават висока добавена стойност. Първият ясен ангажимент е политиката по доходите да бъде политика на икономически растеж и на повишаване стойността на българския труд.

Вторият ангажимент е към квалификацията и уменията на хората. Изкуственият интелект, автоматизацията и цифровизацията вече променят пазара на труда. Професии ще изчезват, други ще се променят, ще възникват нови. Технологичният напредък не бива да създава ново социално разделение между хората, които имат знанията да бъдат част от новата икономика, и онези, които остават извън нея. Най-добрата защита срещу безработицата утре е знанието днес.

Третият ангажимент е защита на почтения труд и почтения бизнес. Няма достоен труд, когато част от заплатата се дава в плик. Няма достоен труд, когато човек официално работи 8 часа, а реално работи 12. Няма достоен труд, когато безопасността на работното място се разглежда като разход, който трябва да бъде спестен. Затова борбата със сивата икономика и недекларирания труд е защита не само на работника, но и на почтения работодател, който плаща реални възнаграждения, осигуровки и данъци и спазва трудовото законодателство. Той не трябва да бъде наказван от пазара заради това, че е коректен. Без успешен бизнес няма устойчиви работни места, но без квалифицирани, мотивирани и достойно платени хора няма успешен бизнес.

Не може да се говори за труда отделно от демографската криза. Има и още една България – България извън няколкото големи града. Не е нормално пощенският код да определя професионалната перспектива на човека. Затова политиката за достойния труд е и регионална политика.

Човешкият труд не е просто разход в една икономическа сметка. Зад труда стои човек, зад човека стои семейство, зад милионите работещи българи стои бъдещето на България. Задачата е това бъдеще да бъде тук, в България, с работа, която има смисъл, с доход, който дава сигурност, и с труд, който носи достойнство.