Тръмп губи парламентарна опора, но запазва външнополитически лостове
След тежкото поражение на републиканците на междинните избори Доналд Тръмп навлиза в последните години от президентския си мандат без възможност за ново преизбиране. От януари демократите ще имат убедително мнозинство в Сената и Камарата на представителите, което ще стесни вътрешнополитическите му маневри, но няма автоматично да премахне влиянието му върху външната политика.
Първият важен сигнал е кадровата промяна начело на президентската администрация: Сузи Уайлс ще бъде заменена от Стивън Милър, един от най-радикалните съветници на Тръмп и архитект на строгата имиграционна политика. Това подсказва, че президентът може да продължи да разчита на твърд националистически подход и във външните отношения.
По темата Украйна и Русия Тръмп дава противоречиви сигнали. Той прие в Овалния кабинет Кирил Дмитриев, представител на Кремъл, докато украински представители, пристигнали за събитие с първата дама Мелания Тръмп, не бяха приети по същия начин. Според Тръмп предстои „голямо споразумение“, което може да обхване не само Украйна, но и цяла Европа. За следващата седмица са планирани непреки преговори между Украйна и Русия в Абу Даби с посредници личните пратеници на президента Джаред Къшнър и Стив Уиткоф.
Следващият важен момент може да е средата на ноември, когато Тръмп ще участва в срещата на АПЕК в Шънджън, Китай. Там е възможна среща с китайския президент Си Дзинпин и руския държавен глава Владимир Путин. През декември Тръмп ще бъде домакин на срещата на Г-20 в Дорал, Флорида. Путин е поканен, но още не е потвърдил участие.
Демократическото мнозинство вероятно ще започне мащабни разследвания, включително за бързото забогатяване на семейство Тръмп. Конгресът може да ограничава финансирането чрез бюджетни процедури, но президентът запазва широки правомощия по отношение на митата, изтеглянето на войски, съюзите и военните операции. Според експерти демократите едва ли ще ограничат съществено външната политика на Тръмп, тъй като няма да имат мнозинство, способно да преодолее президентско вето.
Възможните рискове включват нови заплахи към Канада, атаки срещу традиционни американски съюзи или сближаване с Русия и Китай за сметка на Украйна и Тайван. За превръщането на такива намерения в реални действия обаче ще са нужни войски, преговори и значителни политически ресурси.
Отделна рискова точка е Израел. В деня на изборите Тръмп обяви, че от следващата година ще прекрати годишната американска помощ от 3,8 милиарда долара, въпреки че действащото споразумение изтича през 2028 г. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс свърза недоволството на избирателите с подкрепата за Израел. Иран остава друга голяма неизвестна: предупреждава се, че след кратка пауза рискът от мащабни бойни операции може отново да нарасне. Тръмп може да предприеме действия и срещу Куба, а бъдещето на диалога във Венецуела също остава неясно.
Сред възможните сценарии е президентът да насочи вниманието си към строителни проекти, помилвания и преследване на политически противници. На фона на останалите варианти бездействието във външната политика може да се окаже най-малко рисковият изход за последните години от мандата му.