През 60-те години на XX век светът е завладян от надпреварата за Космоса, но Великобритания иска да докаже, че все още владее моретата. Вестник Sunday Times обявява първото в историята самотно, непрекъснато околосветско ветроходно състезание – Golden Globe Race. Наградата от 5000 паунда е огромна за времето си.

За 36-годишния инженер и баща на четири деца Доналд Кроухърст това изглежда като спасителен пояс. Неговата малка фирма за електроника запада и той е пред фалит. Без сериозен океански опит Кроухърст убеждава местен милионер да финансира построяването на иновативен тримаран – Teignmouth Electron. Договорът обаче има уловка: ако се откаже в началото, трябва да изкупи обратно лодката, което означава моментален и тотален фалит.

Кроухърст потегля в последния възможен ден – 31 октомври 1968 г. Още в първите седмици в Атлантическия океан реалността го удря с цялата си свирепост. Лодката е построена набързо, показва сериозни дефекти и протича. Доналд осъзнава, че ако навлезе в бурния и безмилостен Южен океан, бързо ще намери смъртта си.

Изправен пред избора между публичен позор и финансов крах или сигурна гибел в морето, Кроухърст избира трети, фатален път – информационната илюзия. Вместо да плава около земното кълбо, той взема безумното решение да остане в Южния Атлантик. Месеци наред се крие от големите корабни маршрути, поддържа пълно радиомълчание, а когато се свързва с брега, предава фалшиви координати.

Доналд започва да води два паралелни корабни дневника. Първият е истинският – с реалните му позиции в Атлантика. Вторият е истинско произведение на измамата – в него той изчислява сложни навигационни данни, метеорологични условия и измисля фалшиви описания на места около нос Добра надежда и Австралия, където никога не е стъпвал. На сушата пресата и публиката полудяват по него. Неговият пиар агент превръща „успехите“ на Кроухърст в сензация. Радиограмите му чертаят феноменална скорост. В един момент се оказва, че той има реален шанс да спечели състезанието за най-бърза обиколка.

Голямата драма на Кроухърст започва, когато неговите конкуренти един по един отпадат или се оттеглят. Френската легенда Бернар Моатесие решава да се откаже от победата и да продължи да плава към Таити, за да спаси душата си от комерсиализма. Друг силен претендент претърпява корабокрушение. Изведнъж Доналд осъзнава ужасяващата истина: той ще спечели състезанието или ще се завърне като герой, което означава, че неговите дневници ще бъдат подложени на детайлна проверка от експертна комисия от кралски навигатори. Измамата му неминуемо ще бъде разкрита пред целия свят.

Психиката на Кроухърст, изолиран в пълна самота в продължение на 240 дни, се пречупва под тежестта на собствения му измислен разказ. Последните страници от дневника му вече не съдържат навигационни изчисления, а хиляди думи с хаотични философски и религиозни разсъждения, признания за „греха на укривателството“ и загуба на реалността. Последният му запис е от 1 юли 1969 г. Изречението е просто: „Свърши се. Свърши се. Това е милостта.“

На 10 юли 1969 г. преминаващ голям кораб забелязва тримарана Teignmouth Electron да се носи по течението в Атлантика. На борда няма никого. Единственото платно е свито, а вътре лежат спасителните салове, личните вещи и двата корабни дневника, разкриващи истината. Тялото на Кроухърст никога не е намерено – предполага се, че е скочил в океана заедно с корабния хронометър.

Победителят в състезанието, сър Робин Нокс-Джонстън (единственият завършил законно), извършва изключително благороден жест – той дарява цялата си парична награда на вдовицата и осиротелите деца на Кроухърст.