Разговорът с домашния любимец е нещо обичайно – хората разказват на кучето си как е минал денят, обясняват на котката защо излизат или питат животното дали иска разходка. В психологията това поведение се свързва с антропоморфизирането – склонността да приписваме човешки мисли, чувства и намерения на нечовешки същества. Животните предизвикват това по-лесно от предметите, защото се движат самостоятелно, реагират на гласа ни и изглеждат като същества със собствено поведение.

Когато говорят с домашен любимец, хората често използват по-висок тон, повече интонационни промени и кратки изречения. Този начин наподобява речта към бебета. Кучетата реагират на комбинация от познати думи, тон, жестове и ситуацията, но това не означава, че разбират изреченията като хора. За животното значение имат тембърът, повторението, изражението на стопанина и връзката между думата и последващото действие – например разходка, храна или игра. Животното може да наклони глава, да погледне въпросително или да дойде при повикване, така че общуването не е напълно едностранно.

Изследване сред собственици на кучета и котки установява, че хората, които приписват повече човешки способности на любимеца, по-често го възприемат като член на семейството или приятел. Те съобщават и за повече общуване и по-силно усещане за социална подкрепа. Собствениците на кучета по-често приписват на животните човешки способности и социална роля в сравнение със собствениците на котки. Авторите подчертават, че данните показват връзки между тези явления, а не доказват причинно-следствена зависимост.

Друг експеримент със студенти, всички от които имат домашен любимец, показва, че след преживяно социално отхвърляне мисленето за животното може да намали усещането за липса на социална близост. В някои отношения ефектът е сравним с този от мисленето за най-добър приятел. Това не означава, че всеки, който говори на котката или кучето си, е самотен. Анализ не открива статистически значима обща връзка между хроничната самота и склонността да се приписват човешки качества на нечовешки същества. Разговорът с домашен любимец може просто да е част от грижата, привързаността и усещането, че животното е пълноправен участник в ежедневието.

Затова въпросът „Как мина денят ти?“ обикновено не е опит да се получи човешки отговор. Той е малък ритуал на близост – начин човек да назове емоциите си, да поддържа връзка и да включи животното в своя свят.