В средата на 30-те години на миналия век в България е въведена глоба от 500 лева за палене на цигара от цигара, а бензиновите запалки са забранени. Причината е фискална: кибритът е с бандерол, а паленето от цигара или запалка намалява приходите в хазната. Колко – неясно. Близо век по-късно Министерството на финансите предлага глоба от 1000 евро, ако вкъщи имаш домашна ракия, получена от приятели. Мотивът отново е фискален: малките казани се облагат с двойно по-нисък акциз до 30 литра на семейство, а държавата иска да спре избягването на данъци. Пак неизмеримо или пренебрежимо малко.

Идеята предизвиква взрив от мемета и ругатни. Финансовият министър опитва да потуши огъня: държавата няма да наднича по рафтовете, целта е да не се върти търговия с домашна ракия по заведения за сметка на фиска. Прав е, че такава практика съществува, но решението е половинчато: забранява се подаряването на домашна ракия, но няма да има глоби, защото не може да се рови в хладилника и мазето. Като на избори: длъжен си да гласуваш, но ако не гласуваш – няма санкция.

Ракиената афера се случва в навечерието на избори. По избори камъни падат по главата от кривици в собственото управление и от дебнещата опозиция, та и сам да настъпиш мотиката. Настъпваш я, като не знаеш как и кога се копае. Ако парламентът и администрацията се напълнят с хора без опит, управлението става въпрос на късмет. Изтеглен е вероятно кабинетен чиновник, който няма представа от бита и душевността на Андрешко и Пурко, които пък се надяват държавата най-накрая да подгони големите престъпници, а не малкия човек.

Незнаещият от самото начало не иска да се учи. Управляващите отрязаха ковид добавката на пенсионерите, а шефът на парламентарната бюджетна комисия каза, че не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро на месец. Накрая старите пенсионери бяха пожалени, а новите пенсиониращи се бяха лишени от 2,39 евро. Наскоро Министерството на финансите понечи да обложи със сериозен акциз електромобилите с мощност над 340 конски сили, смятайки ги за луксозни заради големия брой коне, без да подозират, че това е стандартна мощност за много масови модели. Държавата хем стимулира екологичния транспорт с данъчни облекчения, хем точно в кризата с горивата реши да го оскъпява. Веднага щом усети публичния гняв, министерството даде заден, отново демонстрирайки некомпетентност. Зам.-министърка обяви, че тези коли ще бъдат изключени от облагане с акциз, защото при електромобилите мощността се допълвала от батерията – и не се запита къде са скритите коне, които се допълват.

Никое управление не е постигнало успех с тесногръд административен подход, който гони фискални резултати от жълти стотинки, без да има идея дори как да ги събере. Когато се сблъска с политическата цена на тези абсурди, властта дава заден, но откатът остава в рамото ѝ. Може да си прахосал милиони на данъкоплатеца и да ти се размине, но като му бръкнеш в джоба за жълтите стотинки, възмущението и унижението са за милиони. Управлението не е счетоводен фиск и административен волунтаризъм, а балансирани решения и предварителна, а не последваща комуникация с хората. Иначе изневиделица Андрешко може да те изостави насред блатото.