На 14 септември 1918 г. Антантата започва настъпление срещу България. Целта е чрез два пробива – при Добро поле и при Дойран – 600-хилядната българска армия в Македония да бъде обкръжена и унищожена, а страната окупирана и извадена от войната. Румъния иска територии до Стара планина, Гърция – до Пловдив, Сърбия – до Места и Искър. Французите успяват да пробият отбраната при Добро поле. Фронтът рухва, а в тила избухва метеж. В този критичен момент една българска дивизия спасява страната от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им нанасят най-страшното поражение на английската армия в нейната история.

Край Дойранското езеро Антантата струпва 4 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизия. Девета плевенска е сама, без резерви. Знаейки съотношението на силите, българите се готвят да умрат. Офицери обличат парадни униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16 септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително газови, но фортификациите на генерал Вазов удържат – даваме 9 убити и 40 ранени. В 5:00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака.

220 артилерийски дула, 400 български минохвъргачки и 440 картечници откриват fire. До окопите стигат едва 20–30 процента от атакуващите, а там ги посреща съкрушителна контраатака на нож. Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща две резервни дивизии в обход през Беласица, за да опитат пробив между Девета плевенска и Единадесета македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън и за първи път използва газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тази сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече Солун, но не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа обаче в подготвяното споразумение за примирие загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.