На 16 септември 1918 г. Антантата започва масирано настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от Девета плевенска дивизия. Край Дойранското езеро са струпани четири английски, две гръцки и една френска дивизия срещу една българска. Резерви няма. Офицерите обличат парадните си униформи, а войниците – приготвените за последно бели ризи. Всички знаят съотношението на силите и се готвят да умрат.

На 16 септември по позициите падат 350 000 снаряда, включително газови, но фортификациите на генерал Вазов издържат – дадени са само 9 убити и 40 ранени. На 18 септември в 5:00 ч. три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. 220 артилерийски дула, 400 минохвъргачки и 440 картечници откриват огън. До окопите стигат едва 20–30 процента от атакуващите, а там ги посреща съкрушителна контраатака на нож. Противникът е спрян и обърнат в бягство. На бойното поле остават над 10 000 трупа в британски униформи. Британският генерал Милн праща две резервни дивизии през Беласица, но българите ги пускат на 50 метра и ги избиват. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19 септември Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за последна атака, но и тя е удавена в кръв. Българската артилерия води барабанен огън и за първи път използва газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, колкото при Дойран.

В тази сеч Девета плевенска дивизия дава 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София дали да настъпи към незащитения Солун, но не получава разрешение. Въпреки това Дойранската победа спасява загубилата войната България от окупация в подготвяното споразумение за примирие.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация е водена от специално поканения генерал Владимир Вазов. На гара Виктория го посреща лично лондонският кмет. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на българската делегация фелдмаршал лорд Милн командва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Дойранската победа е най-голямата в българската история. Тя е записала невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии са напълно унищожени от една.