Древна ДНК от 314 души, живели между III и VI век в района на Малката унгарска равнина, днес в Северозападна Унгария, разкрива как се е променило населението след отслабването и оттеглянето на римската власт. Останките са открити в седем некропола и са на възраст между около 1400 и 1800 години.

Сравнението между погребаните през римската епоха и жителите от по-късния период показва значителна промяна в генетичния произход. В римските гробове преобладават хора с произход, свързан с Южна Европа, но има и следи от предци от Азия и Африка. Това отразява високата мобилност на населението в рамките на Римската империя.

След оттеглянето на римската власт учените установяват рязко увеличение на северноевропейския генетичен компонент. Според изследването това вероятно е свързано с придвижването на лангобардски групи от територии северно от Дунав към бившите римски провинции. Данните обаче не подкрепят сценарий за еднократно масово нашествие или пълна замяна на местното население. По-скоро е имало продължително преселване на отделни хора и семейства в рамките на няколко поколения. Новодошлите постепенно се установявали в региона и се смесвали с местни общности, чиито предци са живели там още по времето на Римската империя.

Анализът разкрива и множество близки роднински връзки между хора, погребани в едни и същи некрополи. Това показва, че отделни влиятелни семейства вероятно са заемали водещи позиции в новите общества. Някои родове изглежда са поддържали връзки между различни селища и така са допринесли за изграждането на нова политическа и социална структура след края на римското управление.

Картината, която се очертава, е на общество, формирано едновременно от миграция, смесени бракове, роднински мрежи и сътрудничество между местни жители и новодошли, а не единствено от военни завоевания. Изследователите комбинират генетичните резултати с археологически данни, включително погребални практики и предмети, открити в гробовете. Според тях движенията на населението след падането на Западната Римска империя са били значително по-сложни от традиционния образ на отделни варварски групи, които просто завладяват бивши римски територии. Проучването показва също, че генетичният произход и материалната култура невинаги съвпадат, а археологическите находки сами по себе си не могат надеждно да определят етническата принадлежност на дадена общност.